Решение № 89 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 288/2014 г.

Решение № 89 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 288/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 668 от 28.12.2011 г. по в. гр. д. № 1153 от 2011 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 889 от 19.05.2010 г. и решение № 1075 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 61 от 2010 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявения от Б. Г. Н. срещу Българската държава отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за следния имот: терен с площ от 743 кв. м, върху който е построена сграда /склад/ с идентификатор 63427.2.5688.2, който терен е част от поземлен имот с идентификатор 63427.2.5688 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-18 от 16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АК и е разположен в неговата южна част. Към молбата за отмяна и в съдебно заседание са представени нови доказателства /констативен протокол от 14.10.2013 г. и справка от 09.01.2014 г./, за които молителят твърди, че установяват ново обстоятелство от съществено значение за делото: че процесният имот не се намира нито в територията на пристанище "Р. -запад", нито в територията на пристанище "Р. -център". В писмено становище от 12.03.2014 г. пълномощникът на ответника Българската държава оспорва молбата за отмяна. Претендира за разноски в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай представените от молителя документи /констативен протокол от 14.10.2013 г., издаден от служител на ОД на МВР - [населено място] и справка от 09.01.2014 г., издадена от инспектор от Областна дирекция на МВР - Р./ не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като не са съществували към момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а са създадени след влизане в сила на това решение. Тези документи не са основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и на още едно основание: тъй като молителят при проявена от негова страна дължима грижа е можел да се снабди с доказателства за установените в тези документи факти още при инстанционното разглеждане на делото. Неоснователно е твърдението на молителя, че представените от него документи установяват ново обстоятелство по делото: Действително, тези касаят определянето на точното местоположение на имота- предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение /дали имотът се намира в границите на пристанище "Р. -запад" или не/ - обстоятелство, което е от значение за спора, тъй като във влязлото в сила съдебно решение е прието, че имотът е част от територията на пристанище "Р. -запад" и като такъв е частна държавна собственост, която не е придобита по давност от ищеца предвид спирането на давностния срок за имоти частна държавна и общинска собственост, предвидено в разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г. Това обстоятелство /къде се намира имотът/ обаче не е ново, а е обстоятелство, което е било установено по делото с експертиза на вещо лице. Поради това не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ако изводите на съда в това решение относно обстоятелството къде се намира процесния имот са неправилни, то това би могло да е основание за отмяна на решението като неправилно по чл. 271 от ГПК или чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК при неговото инстанционно обжалване, но не и основание за отмяна на вече влязлото в сила съдебно решение. Поддържаното в писмената защита на молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК /че решението подлежи на отмяна, тъй като представената справка на МВР - Р. установявала, че това решение се основа на неистински документи- актове за държавна собственост с невярно съдържание/ не е доказано. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице само когато документ, на който се основава влязло в сила решение, е признат за неистински по надлежния ред - с присъда по наказателно дело за документно престъпление или с решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 или ал. 5 от ГПК. А в конкретния случай няма представени доказателства, а и не се твърди, че е налице влязла в сила присъда по наказателно дело или влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 или ал. 5 от ГПК, които да установяват неистинността на документ, на който се основава влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Предвид на гореизложеното, подадената от Б. Н. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд е неоснователна и като такова следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 497,42 лв., определени съобразно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия