Решение № 188 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2015 г.

Решение № 188 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. К. Д. от гр. С. и Министрество на отбраната против решение № 5246 от 22.07.2015 г., постановено по адм. д. № 9811 по описа за 2014 г. на Административен съд -С. град. К. жалобподател Министерство на отбраната обжалва решението в частта с коята е осъден А. К. Д. сумата в размер 3358 евро / по 73 евро дневно за 46 дни/ или левовата им равностойност от 6 568 лв. командировъчни дневни пари, сумата в размер на 1 600 лв. / по 34,80 лв. дневно за 46 дни/ месечни възнаграждения за периода от 04.08.2012 г. до 19.09.2012 г. и сумата от 160 лв. - неполучени стипендии за децата и за два месеца, ведно със законната лихва от 10.10.2013 г. до датата на предявяване на иска в съда, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и разноски от 295 лв. Касационната жалбоподателка А. К. Д. обжалва решението в отхвърлителната му част до пълния предявен размер от общо 28 494, 04 лв., като неоснователен. Страните оспорват решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на решението в обжалваните му части. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество същите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд-С. град се е произнесъл по същество по предявения от А. К. Д. против Министерство на отбраната иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата в размер на 13 494, 04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 9 382,04 лв. за неполучени възнаграждения от командировъчни, заплати и детски и 4 112 лв. за пропуснати ползи поради изтеглен кредит и сумата в размер на 15 000 лв. като обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва от 10.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел - фактическа страна, че с влязло в сила на 10.12.2013 г. решение № 6342 от 10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 11761/2012 г. на ВАС е отменена заповед № 487/13.07.2012 г. на Министъра на отбраната в частта, с която е прекратена командировката на ищцата и е освободена от досега заеманата длъжност във временния задграничен щат № ММ-27 - санитарен инструктор в Трета оперативна група за обучение и връзка, военнослужещ от контингента на въоръжените сили на Р. Б., участващ в състава на Международните сили за поддържане на сигурността в Кабул. Тъй като командироването на контингента от Трета група за обучение и връзка в Афганистан е била до 05.10.2012 г., ищцата не е могла да бъде възстановена на работа в мисията, след отмяна на заповед № 487/13.07.2012 г. на Министъра на отбраната. Обосновани и правилни са изводите на първоинстнационния съд за дължимост на сумите във връзка с командировачни средства в размер 3358 евро за периода от 04.08.2012 г. до 19.09.2012 г., както и сумата 1600 лв. - месечни възнаграждания за същия период и неполучени стипендии за малолетните деца от 160 лв- всички тези суми като част от претендираното обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. По отношение на присъдените суми на посоченото от от съда основание са налице всички елементи от фактическия състав на отговорноста по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да се обезщетят всички имуществени вреди, които съгл. § 1 ЗР ЗОДОВ вр. чл. 82 ЗЗД са претърпените загуби и пропуснатите ползи е необходимо установяване на пряка и непосредствена връзка с увреждането. Що се касае до пропуснатите ползи, при определяне на връзката на същите с увреждането, в съдебната си практика ВАС се позовава на решение № 156 от 29.11.2010 г. по т. д. № 142/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. в което се приема, че пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, а реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото на кредитора, поради договорно неизпълнение, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на евентуално увеличение. Обстоятелството, че контингентът е пребивавал фактически повече от 6 месеца в Афганистан не сочи на евентуално удължаване и на командировката за Д. и правото и на обезщетение за по-дълъг период до 05.10.2012 г. При това положение административният съд правилно е отхвърлил иска за имуществено обезщетение за времето от 19.09.2012 г. до 05.10.2012 г. Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и сумата, претендирана като обезщетение за изтеглен кредит във връзка с командировката. Мотивите за претенцията в тази част се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е правилно. Правилна е преценката на съда с оглед събраните по делото писмени доказателства - донесения и резултати от психологическо изследване по време на командировката, че касационната жалбоподателка е имала проблеми от физическо и психологическо естество още по време на престоя си в Кабул и по делото не е било установено по безспорен начин, че понесените и твърдените от нея негативни емоционални последици са единствено в резултат от незаконосъобразната заповед. С оглед на изложеното настоящата съдебна инстнация намира, че решението на Административен съд - С. град следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, съдът