Решение № 4403 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2014 г.

Решение № 4403 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3706/3.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3098/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което са отменени Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1305121/19.12.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 391/26.02.2014 г. на същия директор в частта за невъзстановени лихви върху недължимо платен и възстановен корпоративен данък в размер на 66 067,83 лв. за периода 30.12.2005 г. - 14.01.2014 г. и АПВ № 1305472/16.01.2014 г., потвърден с решение № 599/4.04.2014 г. от органа по чл. 152, ал. 4 ДОПК. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване е свързано с въпроса за погасяването на публичните вземания, като касаторът твърди, че в ДОПК липсва изрична норма, която да следва да се прилага общият петгодишен давностен срок и счита, че за тях следва да се прилага този, регламентиран в чл. 110 ЗЗД. поради това, че задължението за лихви е акцесорно и има частноправен характер, поради което приложими са правилата по чл. 111, б. "в" ЗЗД, по силата на които вземанията за лихви се погасяват с изтичане на три годишна давност. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на БАСФ" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Мирчева. Ответникът по касационната жалба "БАСФ" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Пунова я оспорва по съображенията, изложени в касационната жалба и в представени писмени бележки, както и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Административен съд - София-град е бил сезиран с жалба от "БАСФ" ЕООД срещу АПВ № 1305121/19.12.2013 г. и АПВ № 1305472/16.01.2014 г., като с първия е отказано възстановяване на лихви за забава върху възстановения корпоративен данък от 66 067,83 лв. за периода 30.12.2005 г. - 14.01.2014 г. в общ размер от 63 791,04 лв., а с втория акт е отказано определяне и възстановяване на лихви за забава върху 66 067,83 лв. Първоинстанционният съд за да отмени посочените по-горе актове е приел, че правилата за прихващане и възстановяване са дефинирани в Глава Шестнадесета, Раздел първи от ДОПК - чл. 128 и чл. 129 са дадени както процесуалноправни, така и материалноправни разпоредби, като в първата от тях се визира подлежащите на възстановяване суми "недължимо платени или събрани суми за данъци, осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция по приходите". Относно чл. 129, ал. 1 ДОПК съдът е изложил мотиви, че тя определя, че такава претенция подлежи на релевиране само ако не са изтекли 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Относно чл. 111 ЗЗД съдът е счел, че той е неприложим, тъй като ДОПК не предвижда разлика между срока, в който може да се направи искане за възстановяване на главница и този за лихви. Това според съда означава, че при липса на такава разлика, за частното вземане за лихви от надвнесени публични задължения е установен петгодишен давностен срок, а не се прилага общата тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД. Съдът се е позовал на чл. 162, ал. 2, т. 1 - 8 ДОПК, в който е налице изчерпателно изброяване на публичните вземания и изрично е посочено, че към тях са приравнени лихвите за вземанията по т. 1 - 8. Изводите на съда са, че независимо от характера на вземането - публично или частно правно, доколкото касае лихви върху надвнесени публични задължения, то приложим е срока на погасителната давност в специалния закон ДОПК, а не общия по ЗЗД. Съдът е счел, че предпоставките на чл. 129, ал. 6 ДОПК за определяне и възстановяване на законна лихва за забава са налице първо, защото в случая след отмяна на ДРА сумата 66 067,83 лв. е недължимо прихваната и следва да бъде възстановена със законната лихва и второ, сумата 66 067,84 лв. е прихваната въз основа на акт на орган по приходите - ДРА № 416/30.12.2005 г., трето, към момента на подаване на искането за възстановяване не е изтекъл срокът от 5 години, в който може да бъде упражнено това право. Съдът е изложил и мотиви, че и двата акта за прихващане или възстановяване са издадени при идентична фактическа обстановка между същите страни, спорното материално правоотношение има един източник - отмяната на цитирания ДРА, поради което не е необходимо излагането на отделни съображения за незаконосъобразност на всеки един от тези актове. Обжалваното решение е правилно постановено. Спор за фактите между страните по делото не съществува и те правилно са установени и описани от първоинстанционния съд. Спорът по делото е правен относно коя давност е приложима - тази в специалния закон, какъвто е ДОПК или общата - по ЗЗД. Касаторът необосновано и в противоречие със закона твърди, че за процесния случай е приложима общата тригодишна давност по ЗЗД, тъй като счита, че лихвата като акцесорна е частноправно вземане и за нея е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а не петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Този довод на касатора е в противоречие с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 (предишна т. 8) ДОПК, която приравнява лихвата към публичните вземания (държавни и общински), а щом това е така, няма никакво законно основание да се прилага давността по ЗЗД, а не петгодишната давност по ДОПК. Не се спори между страните, че върху надвнесено публично задължения - в случая корпоративен данък, се дължи лихва, като правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е приложима давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, а не тази по чл. 111 ЗЗД. След като законодателят в специалния закон ДОПК е приравнил лихвата към публичните задължения, то и за нея се прилага давността, която е за тези задължения. Като се има предвид, че лихвата следва главницата, няма основание за разделяне на давността по отношение на тях. Затова като е приел, че давността за главницата, се следва и за лихвата, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. Съотнесена разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 9 към чл. 129, ал. 6 ДОПК води до извод, че и за лихвите, както и за главното задължение, е приложима петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е върнал преписката на приходния орган, тъй като не е в правомощията на съда да извърши възстановяване на процесните лихви. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Пунова, на "БАСФ" ЕООД следва да се присъдят разноски за касационното съдебно производство в размер на 2 160 лв. Макар в документите за заплащане на адвокатското възнаграждение, представени пред настоящия съдебен състав да е посочено адм. дело № 9234/2014 г., от извършената служебна справка в деловодната система на съда, не се установи адв. Пунова да се е явявала и представлява страната по посоченото дело, поради което следва да се приеме, че наистина посочената сума е за настоящето дело. В този смисъл и при невъзразяване и от ответната страна, на която в съдебно заседание й се предявиха тези доказателства за плащане, посочената в тях сума, следва да се приеме, че е заплатена от "БАСФ" ЕООД по настоящето дело и затова подлежи на присъждане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,