Решение № 10165 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2020 г.

Решение № 10165 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Павлов, чрез адвокат В. Бакалов, против решение № 27/03.01.2020 г. по адм. д. № 12380/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че съдът не е осъществил контрол за законосъобразност върху заповед № ВП3405/22.06.2009 г., с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, считано от 01.07.2009 г., а в жалбата си до първоинстанционния съд е изложил съображения за нищожност и невалидност на същата. Ответната страна директорът на служба "Военна полиция" оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 27/03.01.2020 г. по адм. д. № 12380/2019 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Н. Павлов против заповед № ВП-5969/8.10.2019 г. на директора на служба "Военна полиция", с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител – държавен експерт, началник отдел "Човешки ресурси", служба "Военна полиция", министерство на отбраната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са установяви предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като Н. Павлов е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1, 2 от КСО по заявление от 12.06.2009 г., като с разпореждане № [ЕГН]/19.06.2009 г. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Органът е изпълнил разпоредбата, като е изготвил и изпратил предизвестие до Павлов, с което е уведомен за едностранно прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което му е връчено на 11.09.2019 г. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения от съда във връзка с необсъждането на възраженията му за невалидност и нищожност на предходна заповед № ВП3405/22.06.2009 г. на директор на служба "Военна полиция", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, считано от 01.07.2009 г. Съдът се е мотивирал, че няма данни посочената заповед да е оспорена и следователно е влязла в сила като е породила е правни последици между страните по делото. По делото е приложена и заповед № ВП3406/22.06.2009 г. на директор на служба "Военна полиция", с която Павлов е назначен на длъжност началник отдел "Човешки ресурси", служба "Военна полиция", считано от 01.07.2009 г., към която дата вече е бил пенсионер. Служебното правоотношение на жалбоподателя, което е възникнало на 29.05.2009 г. е било прекратено основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл със заповед № ВП3405/22.06.2009 г., която заповед е влязла в законна сила противно на твърденията изложени от касационния жалбоподател. Проблемът по делото е дали в настоящото съдебно производство съдът може да извърши косвен съдебен контрол върху заповед № ВП3405/22.06.2009 г. на директор на служба "Военна полиция", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, считано от 01.07.2009 г. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК съдът се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участник в административното производство по издаването и обжалването му. Случаят не е такъв, защото заповед № ВП3405/22.06.2009 г. е издадена от директора на служба "Военна полиция" с адресат жалбоподателя. След като е имал правото да оспори тази заповед и не го е упражнил, в съдебното производство по обжалване на заповед № ВП-5969/8.10.2019 г. на директора на служба "Военна полиция", административният съд не може да осъществява косвен контрол за законосъобразност, включително за нищожност. Предмет на пряк съдебен контрол пред административния съд е заповед № ВП-5969/8.10.2019 г. на директора на служба "Военна полиция", с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител – държавен експерт, началник отдел "Човешки ресурси", служба "Военна полиция" на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и правилно съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Оспореното решение е постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосновано е със събраните по делото доказателства и при спазване на материалния закон. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение