Решение № 5939 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2013 г.
ВАСIII отделение30.04.2014 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 48/2013 г. от Административен съд Добрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5939 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Шабла, чрез пълномощника му адв. Ив. Нелковски, срещу Решение № 100 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 48/2013 г. от Административен съд Добрич. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на административния акт и решаване на спора по същество, както и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Елена Георгиева Кирова не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразен, отказа на кмета на Община Шабла, обективиран в писмо изх. № УТ-793 от 13.12.2012 г. за заверка на молба-декларация за имот, представляващ ПИ - 17275.48.12, представляващ нива от 10 дка, находяща се в землището на с. Горун, общ. Шабла и да се произнесе по молбата й за издаване на индивидуален административен акт - удостоверение, от което да е видно има ли издаден акт за общинска собственост върху имота и е върнал преписката на административния орган с указание да извърши исканата административна услуга като се съобрази с тълкуването на материалния закон, което съдът е дал в мотивите си. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с молба вх. № УТ-793 от 11.12.2012 г. жалбоподателката е поискала от кмета на община Шабла да завери подадената от нея молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка за ПИ с кадастрален номер 17275.48.12, като й издаде и удостоверение, че имотът не е общинска собственост, съответно - държавна собственост. С оспорваното писмо административният орган е отказал извършването на административната услуга поради това, че "редът за придобиване на документ за собственост за земеделска земя не е свързан със заверка на обстоятелствена проверка". При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че отказът, обективиран в писмото на кмета, е незаконосъобразен. Възражението на страната, че компетентна в случая е Поземлената комисия е приет за неоснователен по аргумент от нормата на чл. 57, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно която органите на поземлената собственост имат правомощия по управление, контрол и регулиране на поземлените отношения, които по никакъв начин не са обвързани с извършването на поискана административна услуга. В конкретния случай искането на Елена Кирова е за удостоверяване на факта налице ли е право на собственост на Община Шабла върху имота, индивидуализиран в молбата. Вида на исканата услуга не предполага предоставянето на изрични писмени доказателства, а административният орган, съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК има задължението служебно да събира такива, вкл. и от органа който ги съхранява. Отнесено към конкретния казус това означава, че релевантния факт, дали имотът е актуван като общинска собственост, се удостоверява с акт, съставен по реда на чл. 56 и сл. от ЗОбС. Този факт - служебно известен на органа - следва да бъде отразен в молбата - декларация, заверена от кмета. Следователно, отказът да се предоставят данни досежно собствеността върху посочения имот е постановен при превратно упражняване на правомощията. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, възраженията на страните и техните становища и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Пред касационната инстанция се навежда довод, който е обсъден в мотивите на решаващия съд, а именно, че компетентен да даде търсената информация е не кметът на общината, а Общинската служба по земеделие и гори (в същност ОС "Земеделие") е подчинена на Областната служба по земеделие и гори (в същност ОблС "Земеделие") към Министерство на земеделието. Доводът правилно е възприет за неоснователен. В случая попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Съдилищата нееднократно са подчертавали, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването или отсъствието на акт за общинска собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра (вж. Решение № 5529 постановено по адм. дело № 9090/2013 г. по описа на трето отделение на ВАС). Удостоверителната част от молбата-декларация е административна услуга и по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията (ЗА) и кметът е следвало да извърши административната услуга или да откаже извършването й като изрично посочи мотивите си, за да може съдът да прецени законосъобразността на акта - удостоверение с данните за имота, с които разполага, както е разпоредил и първостепенния съд. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 1