Решение № 16477 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2010 г.

Решение № 16477 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, уточнена с "молба искане" от 23.07.2010 г., подадена от Богомил Стоянов Михайлов, против решение № 1127 от 4.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2862/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХХII състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Г-ПР-356 от 26.09.2009 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, за одобряване на оценката на подобренията и трайните насаждения в част от ПИ № 3224 по помощния план на селищно образувание "Зеленика", землище Варна, попадащи в новообразуван имот № 3600 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за същата местност, възлизаща на 1092 лева, както и е осъден жалбоподателят да заплати на район "Аспарухово" сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Против същото решение касаторът е подал и отделна частна жалба против частта му, с която е осъден да заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. От изложеното в обстоятелствените части на жалбите - касационна и частна, и уточнението на касационната жалба, може да бъде извлечено оплакване за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна изцяло на постановеното решение и да бъде отменена оспорената заповед на кмета на район "Аспарухово". Ответникът - кметът на район "Аспарухово" при община Варна, в отделни писмени възражения, против касационната и частна жалби, оспорва същите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заинтересованите страни - Стефан Стоянов Петков, Тодор Михайлов Петков, Анна Хараламбиева Кръстева, Миглена Хараламбиева Недкова, Иван Хараламбиев Михайлов, Иван Илиев Бърдаров и Илко Иванов Бърдаров не изразяват становища по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на жалбите. Сочи, че предмет на оспорване пред административния съд е заповед на кмета на район "Аспарухово", с която на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 1092 лв. в част от поземлен имот, собствеността върху който е възстановена на наследници на Михаил Ст. Петков. Обект на оценяване са били 11 на брой трайни насаждения, като при определяне на стойността им е използвана Наредба за базисните цени на трайните насаждения. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват друга, различна стойност на оценените подобрения. Нещо повече, жалбоподателят изрично е заявил, че се отказва от извършването на допуснатата съдебно-оценителна експертиза. При тези обстоятелства, след като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно възстановяването на собствеността на наследниците на Михаил Петков, правилно административния съд е приел, че подадената жалба е неоснователна и я е отхвърлил. Неоснователна е и частната жалба. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Разпоредбата не прави разграничение дали другата страна е физическо лице или административен орган, поради което и по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК, правилно с оглед изхода на спора са присъдени разноски в полза на ответника по оспорването - кмета на Община Варна - район "Аспарухово". Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните поделото, сочените касационни основания и становищата на страните, прима за установено следното: Касационната и частна жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Постановеното решение е съобразено с доказателствата по делото и е обосновано. Безспорно е установено, че за процесната местност е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти, както и е довършена процедурата по възстановяването на собствеността върху имотите, негов предмет, в това число и върху имотите на бившия собственик Михаил Петков, респективно неговите наследници. Няма спор, че новообразуван имот № 3600 е отреден с ПНИ на наследниците на Михаил Петков, като всички възражения на касатора относно възстановяването на правото на собственост са относими към предходни административни актове, които са влезли в сила и не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство. След влизане в сила на заповед с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която правото на собственост върху отредения с ПНИ имот № 3600 е окончателно възстановена, правилно административният орган е пристъпил към оценяване на частта от имота, в която настоящият касатор е извършил подобрения. Същите са оценени, като размерът на конкретната оценка не е оспорен. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът не е взел предвид, че в заповедта на кмета е посочено, че производството е започнало по "молба" от правоимащите наследници, а не както е в действителност по тяхно "заявление". Без всякакво значение е наименованието на искането, поставило началото на административното производство - дали ще бъде наречено искане, молба или заявление, правният ефект е един и същ - иска се оценяване. Също така без значение е, че в заявлението е цитирано името на наследодателя, тъй като именно на негово имЕ като общ наследодател е извършена реституцията на имота, от правата по която се ползват наследниците му. В случая не става дума за упълномощаване, а за наследяване на права. Ирелевантно е и възражението, че е в ход процедура по искане за одобряване на изменение на ПНИ, като е налице висящо производство, както и че е налице преюдициален спор относно собствеността върху реституираните имоти. Към момента на издаване на заповедта за оценка, липсва спор по правата и отреждането на имотите с ПНИ. Неоснователна е и жалбата против частта на решението за разноските, с характер на определение. Разноските са присъдени с оглед изхода на делото, като правилно е приложена нормата на чл. 143 от АПК, както и са присъдени в минималния предвиден размер и не могат да бъдат намалени. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната и частна жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,