Решение № 2356 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, представляван от юрк. Петкова, против Решение 7119 от 31.05.2024 г., постановено по адм. дело 2185/2024 г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Д. Д. срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне на временна закрила. Редовно призован за съдебно заседание, председателят на Държавна агенция за бежанците, не се явява. Представлява се от юриск. Петкова, която поддържа касационната жалба по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Д. Д., гражданин на Туркменистан, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Петков, който оспорва касационната жалба, а по същество излага доводи за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на отказ да се предостави временна закрила на Д. Д., гражданин на Туркменистан, обективиран в Писмо изх. ЦУ-15-116-2 от 15.02.2024 г. на председателя на ДАБ и е върнал преписката на ДАБ за изпълнение на Решение 7213 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 6293/2023 г. по описа на Административен съд София град. От фактическа страна съдът е установил, че лицето е гражданин на Туркменистан и има разрешение за пребиваване в Украйна 800102008, валидно от 31.10.2019 г. до 19.08.2024 г.в качеството му на студент. По делото не се спори, че към 24.02.2022 г. чужденецът е пребивавал на територията на Украйна , напуснал е Украйна на 03.03.2022 г. и през Румъния пътувал до Турция, където се е снабдил с българска виза тип С с валидност от 30.05.22 до 30.08.23г., след което отново е отпътувал за Румъния. Там подал молба за закрила, но поради наличието на българска виза бил изпратен с трансфер в България през месец ноември 2022 г. На 06.02.2023г. чуждият гражданин подал молба за международна закрила вх. РД 09-342 от 06.02.2023г., която с решение УП-ОК-1 от 22.02.2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ е отхвърлена. Същото решение е оставено в сила с окончателно съдебно решение по адм.д. 2281/2023г./АССГ. На 26.06.2023 г. Д. Д. подава молба до председателя на ДАБ за временна закрила на основание решение на МС 95/23г., с което т. 3 от Решение на МС 144/22г. е изменена в смисъл,че лицата, които не са украински граждани и законно са пребивавали в Украйна към датата на възникване на въоръжения конфликт, съответно- напуснали са нейната територия по тази причина и се намират на територията на РБългария, могат да получават временна закрила и без изричното им волеизявление и регистрация за ползване на временна закрила. Едновременно с молбата за регистриране като ползващ се от временна закрила, чужденецът е предявил искова молба пред АССГ срещу противоправното бездействие на председателя на ДАБ към МС да го регистрира като ползвател на временна закрила и да му издаде регистрационна карта за временна закрила по смисъла на чл.1а, ал.3 от ЗУБ. С Решение 7213 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 6293/2023 г. по описа на Административен съд София-град , съдът е отхвърлил иска на Д. Д. срещу твърдяното незаконосъобразно бездействие на председателя на ДАБ към МС и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата му от 26.06.2023 г. за предоставяне на временна закрила. В изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се мотивите на цитираното по-горе съдебно решение, е издаден обжалваният в настоящото производство административен акт отказ да се предостави временна закрила на Д. Д., гражданин на Туркменистан,обективиран в писмо изх. ЦУ-15-116-2 от 15.02.2024 г. на председателя на ДАБ. Административният орган е мотивирал отказа си, позовавайки се на Съобщение на Европейската комисия за оперативни насоки за прилагане на Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕС / в частност на разпоредбите на чл.2, параграфи 2 и 3 от това решение/, съгласно които, ако е възможно лицето с чуждо гражданство да се завърне трайно и при безопасни условия в своята държава или регион по произход, същото не се ползва с временна закрила. За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаване на обжалвания отказ председателят на ДАБ е излязъл извън пределите на своята материална компетентност. Според съда решението за предоставяне и прекратяване на временната закрила е от компетентността на Министерски съвет, видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ, а не от компетентността на Председателя на ДАБ. Съдът е посочил, че макар молбата да е наименована "молба за временна закрила", при връщането на преписката за произнасяне, ответникът е бил длъжен да прецени дали е компетентен и дали се касае за предоставяне право на временна закрила или за искане за регистрация и издаване на регистрационна карта на лице, ползващо се от вече предоставена с решенията на МС временна закрила. Според съда мотивите на Решение 7213 от 23.11.2023 г. по адм. дело 6293/2023 г. на АССГ указват единствено на правомощието на председателя на ДАБ да издаде на чужденеца регистрационна карта на ползувател на временна закрила или мотивирано да откаже регистрацията му като такъв, а не да предоставя или отказва предоставянето на временна закрила. Според АССГ при произнасяне от председателя на ДАБ по молба за регистрация на чужденец като получил временна закрила, следва да бъде съобразено, че правото на временна закрила е уредено в Директива 2001/55, а актът, издаден въз основа на тази директива, е решение на Съвета на ЕС 382/22г., с което в чл. 1 е установено масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна в резултат на възникнал на територията й въоръжен конфликт. В чл. 2 се сочат лицата, до които се отнася закрилата като в т. 3 е посочено, че решението може да се прилага и спрямо лица- граждани на трети държави, които са пребивавали законно в Украйна. Както в решението на Съвета на ЕС, така и в издадените въз основа на него решения на Министерски съвет, за да се прецени дали лице с чуждо гражданство или без гражданство се ползва от временна закрила като напуснало Украйна поради въоръжения конфликт на нейна територия, следва да се установи дали това лице може трайно и при безопасни условия да се завърне в страната си по произход . Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат, но по частично различни мотиви от изложените. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АССГ е заключил, че председателя на ДАБ не е компетентен да се произнася дали на чуждия гражданин следва да бъде предоставена временна закрила или не. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗУБ Министерският съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. В случая С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., в съответствие с член 5, § 1 от Директива 2001/55/ЕО относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица и мерките за постигане на баланс в усилията на държавите членки по приемане на такива лица и поемане на последиците от това (Директива 2001/55/ЕО) е установено съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт. В решението е посочено, че "Предметът на настоящото решение е въвеждането на временна закрила за украинските граждани, пребиваващи в Украйна, които са били разселени на или след 24 февруари 2022 г. като резултат от военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата. Временна закрила е въведена и за граждани на трети държави, различни от Украйна, които са били разселени от Украйна на или след 24 февруари 2022 г. и които са се ползвали със статут на бежанец или равностойна закрила преди 24 февруари 2022 г.". Въз основа на това решение на Съвета е прието и Решение 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет (МС), с което на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в Република България , считано от 24.02.2022 г. за срок от една година. Срокът на предоставената временна закрила е удължаван с няколко последващи изменения на решението на МС /последно изменение с Решение 67 от 1 февруари 2024 г. на МС/ , като понастоящем срокът на предоставената временна закрила е до 4 март 2025 г. След като нито в специалния закон, нито в посочените решения не е предвидена процедура за подаване на молба за временна закрила, то следва да се приеме, че правото на временна закрила се прилага незабавно по отношение на определения кръг лица и за председателя на ДАБ не е налице законово правомощие да предоставя временна закрила. Не е предвидена обаче възможност такава закрила да бъде получавана, без да е доказано от лицата, че са носители на това право. В съобщение на Европейската комисия за оперативни насоки за прилагане на решение за изпълнение 2022/382 на Съвета за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55 и за въвеждане на временна закрила е посочено, че за да се възползва от правата, свързани с временната закрила, съответното лице следва да докаже своето гражданство, статут на международна закрила, пребиваване в Украйна или семейна връзка според случая. Следователно лице, което иска да се ползва от закрилата, следва да докаже, че за него е възникнало право на временна закрила. Именно по този въпрос е следвало да извърши преценка председателят на ДАБ при разглеждането на молбата, подадена от Д. Д., гражданин на Туркменистан, на 26.06.2023 г. и евентуално, ако за него е налице правото да се възползва от предоставената временна закрила, на основание чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ да му издаде регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила за срока на действие на закрилата. Ако лицето с чуждо гражданство може да се завърне при безопасни условия в страната си по произход, същият не се ползва от предоставената с решението за изпълнение на Съвета и решенията на МС на РБ временна закрила, поради което органите на ДАБ следва да откажат регистрацията му в съответната информационна система, както и да откажат издаване на регистрационна карта на чужденец, ползващ се от временна закрила на територията на РБългария. Дали за чужденеца с чуждо за Украйна гражданство е възникнало правото на временна закрила като разселено от Украйна лице поради възникнал на територията й въоръжен конфликт или не, е въпрос, който е преюдициален по отношение компетентността на председателя на ДАБ да издаде на този чужденец регистрационна карта на ползващо се от временна закрила лице или да откаже издаването на такава. При правилно изложените в писмото на председателя на ДАБ мотиви, административният орган е следвало да постанови диспозитив дали издава или отказва да издаде регистрационна карта на ползващо се от временна закрила лице, а не да отказва на това лице предотавяне на временна закрила. Следва да бъде добавено, че при новото разглеждане на молбата административният орган следва да съобрази и обстоятелството дали Република България се е възползвала от предвидената възможност в т. 14 от мотивите на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета за разширяване обхвата на временната закрила така, че да включва допълнителни категории разселени лица спрямо тези, за които се прилага настоящото решение, когато тези лица са разселени по същите причини и от същата държава или регион по произход като посочените в настоящото решение и да прецени, ако го е сторила, дали това разширение обхваща гражданите на трети държави, които учат или работят в Украйна на краткосрочна основа към момента на събитията, довели до масовото навлизане на разселени лица. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на съдебни разноски при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Искането е неоснователно. В представеното по делото пълномощно / което, предвид наличието на подпис на двете страни може да се разглежда и като договор за правна помощ/ не е уговорено ,че процесуалното представителство по делото ще се осъществява безплатно, нито са посочени конкретните основания за предоставяне на безплатна правна помощ, каквото е законовото изискване за присъждане на съдебни разноски в този случай. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,