Решение № 16885 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2010 г.

Решение № 16885 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Център" при митница Бургас против решение № 765/28.06.2010 г. по адм. дело № 1041/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено решение № 1010/13.05.2009 г. по ЕАД № 08BG001001H0016652/04.07.2008 г. на началника на митнически пункт "Запад - рибно пристанище", гр. Бургас, мълчаливо потвърдено от началник Митница - Бургас.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата и отхвърлянето на жалбата против митническия акт. Претендират се разноски.

Ответникът - "Интерцитрус" ООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, изразява становище за недопустимост на жалбата, като подадена от лице без представителна власт, тъй като към дата на подаване на касационната жалба и впоследствие не е назначаван началник на МП "Пристанище Център" при Митница Бургас, съответно касационната жалба е подписана от процесуален представител, който е ненадлежно упълномощен от директора на Агенция "Митници". Алтернативно изразява становище за неоснователност по същество на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост, евентуално - неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Тричленният състав на ВАС, I А отделение не споделя възражението на ответника за недопустимост на жалбата, като подадена от лице без представителна власт. В потвърждение на извода за нейната допустимост е и представената по касационното дело заповед за изменение на служебно правоотношение № 13884/20.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с която е назначен началник на МП "Пристанище Бургас Център" при Митница Бургас, както и пълномощно на началника на МП "Пристанище Център", с което юрк. Десислава Костадинова Толева - Илиева, (подписала касационната жалба), е упълномощена да представлява последния. С това пълномощно на практика се потвърждават процесуалните действия, свързани с предявяване на касационната жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

С оспореното пред административния съд митническо решение, в тежест на жалбоподателя са определени допълнителни митни сборове в размер на 6 594,31 лв. мито и 36 882,66 лв. ДДС, в резултат на определена нова митническа облагаема стойност на стоките по ЕАД № 08BG001001H0016652/04.07.2008 г., поставени под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба". В резултат на извършен последващ митнически контрол са установени несъответствия между декларираната стойност на стоките (договорна стойност, чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92), и счетоводната отчетност на дружеството касателно процесните стоки. Установено е, че в последващ момент изпращачът на стоките е издал дебитни известия, с които е увеличена стойността на стоката. Констатирано е и издаване на кредитни известия, с които е намалена стойността на стоката. Поради това при проверка в счетоводната документация е установена промяна на задължението за заплащане на стоките към доставчика, тоест действително платената и подлежаща на плащане цена е била различна от тази, която е декларирана пред митническите органи. С обжалваното митническо решение е разпределено увеличението, получено в резултат на дебитните известия пропорционално, съобразно количествата, посочени във всяка една от митническите декларации към международна фактура № 1026RI от 04.07.2008 г. По този ред е определена увеличена митническа стойност и е начислено допълнително задължение за мито.

В жалбата си срещу решението на митническия орган, "Интерцитрус" ООД възразява, че не са взети предвид корекциите в цената на стоката по процесния ЕАД, направени в полза на дружеството. Изложено е, че за стоките по процесния ЕАД са налице издадени от продавача кредитни известия за намаляване на цената в резултат на установени от купувача на стоката дефекти на същата. Жалбоподателят не е възразил срещу използвания метод за определяне на митническата облагаема стойност, но е възразил срещу това договорената стойност за стоката да бъде определяна отчитайки само и единствено дебитните известия, издадени от доставчика, без да се вземе предвид извършеното от последния намаление на цената с кредитните известия.

Административният съд е преценил обжалваното решение като незаконосъобразно. Мотивите, обосновали този резултат са следните: по делото е представено рамково споразумение от 28.04.2008 г. между изпращача по сделката и "Интерцитрус" ООД, от което става ясно, че "цените са твърди и не подлежат на промяна, с изключение на: промяна конюнктурата на пазара и ако купувачът установи дефектирали стоки". Съдът е приел, че по силата на тази клауза, за процесните стоки, за които са издадени дебитни известия, увеличаващи стойността по фактурата, впоследствие, въз основа на представени сертификати за инспекция, дружеството - изпращач е издало кредитни известия, с които е намалена стойността, предвид констатациите в посочените сертификати за дефектирала стока. В тази връзка съдът е кредитирал заключение на вещо лице, според което сертификат за инспекция № 20-08-2544/10.07.2008 г. с начална дата на инспекцията 06.07.2008 г. удостоверява именно дефектирала стока, част от тази, обявена с процесния ЕАД. На следващо място съдът е намерил за недоказано твърдението на ответника, че цитираното рамково споразумение е било създадено за целите на процеса и не следва да бъде кредитирано като доказателство. Приел е, че независимо, че същото е частен документ, в хода на съдебното дирене този документ не е бил оспорен по съответния законов ред от страна на ответника. Следователно, според съда, са налице кумулативните предпоставки на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г., тъй като са представени достатъчно доказателства, че са установени дефекти в процесните стоки, както и че между страните е налице договореност за гаранционно задължение от страна на продавача да коригира стойността на стоките при доказани дефекти.

Така постановеното решени е неправилно.

В конкретния спор същественият въпрос е при определяне на договорната стойност на стоките по ЕАД № 08BG001001H0016652/04.07.2008 г., следва ли да се вземат предвид освен дебитните, също и кредитните известия, с които е намалена стойността на процесните стоки. Административният съд е отговорил положително на този въпрос без обаче да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства, а така също и възраженията на ответника. Хипотезата, при наличието на която договорената стойност на внесената стока, пусната в свободно обръщение може да бъде променяна за целите на митническото облагане, е визирана в разпоредбата на чл. 145, § 2 и § 3 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията. Цитираните разпоредби гласят: "След пускането на стоките в свободно обръщение промяната на действително платената или подлежащата на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на чл. 29 от Кодекса, когато бъде представено удовлетворително доказателство пред митническите власти:

а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно чл. 67 от Кодекса;

б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обръщение на въпросните стоки;

в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба.

1. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с § 2, може да бъде взета предвид само при условие, че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обръщение на стоките."

В конкретния случай административният съд необосновано е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 145, § 2 от Регламент № 2454/03 г. Неправилно съдът се е позовал на Сертификат за инспекция № 20-08-2544/10.07.2008 г. издаден от BULSURVEY ltd, приемайки, че стоките по процесния ЕАД не са отговаряли на договореното качество към момента на представяне на декларацията пред митническите органи. В тази връзка административният съд не е обсъдил възражението на ответника досежно този документ. В писмените си бележки, входирани в Административен съд - Бургас на 14.06.2010 г. юрисконсултите на Митница Бургас са възразили, че тъй като се касае за родовоопределени вещи, каквато и да е инспекция, извършена без присъствието на митнически орган, не може да гарантира, че са били преглеждани именно стоките по процесния ЕАД, а не други стоки от същия вид. При наличието на посоченото възражение, Административният съд е следвало да посочи защо приема, че сертификат № 20-08-2544/10.07.2008 г. касае именно стоката по процесния ЕАД при разминаване на количествата цитрусови плодове по сертификата и ЕАД. Липсата на изложени съображения по този въпрос прави необоснован изводът на съда, че цялото количество внесена стока не отговаря на договореното качество.

Според настоящият съдебен състав този сертификат не може да обоснове категоричен извод, че стоката по процесния ЕАД към момента на представяне на декларацията пред митническите органи не е отговаряла на договореното качество. Сертификатът дори визира конкретна митническа декларация, но посочените в него количества плодове не могат да се обвържат с процесния ЕАД, а и нито един от посочените в него коносаменти не съответства на представените и описани такива в кл. 44 на процесната митническа декларация. На следващо място, цитираният сертификат е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно изявленията в него. В този смисъл не са налице безспорни доказателства, че стоката, предмет на инспекцията е именно тази по процесния ЕАД. Видно от самия сертификат е, че мястото на инспекцията е закрит склад на "Интерцитрус" ООД в гр. Бургас. Възможността в този склад на възложителя към момента на инспекцията да са се намирали стоки и от други вносове е достатъчно вероятна. За целите на митническото оформяне на вноса, жалбоподателят е разполагал с възможността по чл. 182 и сл. от Регламент № 2454/03 г. да извърши физическа проверка на стоката по ЕАД в присъствието и под контрола на митническия орган. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, поради което сертификат № 20-08-2544/10.07.2008 г., издаден от BULSURVEY ltd не е противопоставим на митническите органи. След като ответникът е направил възражение, че проверяваните стоки не са тези по въпросния ЕАД, то в тежест на жалбоподателя е било да докаже своите твърдения за обратното. Доказателства във връзка с оспорването на документа в тази част жалбоподателят не е ангажирал по делото, поради което не би могло обосновано да се приеме, че при проверката от BULSURVEY ltd е установена дефектността на цитрусите, внесени именно с процесния ЕАД.

В конкретния казус не е безспорно установено наличието на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането на стоките в свободно обръщение (чл. 145, § 2, б. "б" от Регламент № 2454/93 г.). За да обоснове наличието на тази предпоставка, административният съд е кредитирал рамково споразумение от 28.04.2008 г. между жалбоподателя и неговия доставчик. Съдът не е съобразил обаче, че ответникът е оспорил автентичността на този документ. Видно от писмените бележки на ответника, представени пред първата инстанция е, че изхождайки от обстоятелството, че този договор не е представен на митническите органи, нито по време на проверката, нито с възражението срещу доклада от тази проверка, а едва в съдебната фаза, ответникът е оспорил годността му да установи по убедителен начин, че точно в един предшестващ момент спрямо вноса действително е съществувал договор с подобно съдържание. В тази връзка съдът неправилно е приел, че няма пречка процесният сертификат за инспекция да бъде кредитиран като доказателство, тъй като в хода на съдебното дирене частният документ не е бил оспорен по съответния законов ред от страна на ответника. Този документ е бил оспорен в писмените бележки, депозирани пред съда, като що се отнася до законовата процедура по оспорване на документ (чл. 193 ГПК), същата е приложима само спрямо материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, а не по отношение на частните документи. По делото липсват доказателства, които преценени съвместно с рамковото споразумение да навеждат на обоснован извод за наличието на това релевантно за спора обстоятелство.

Нещо повече, видно от самата митническа декларация - клетка 20 от нея е, че условието на процесната международна доставката са CFR. Съгласно условията по ИНКОТЕРМС при доставка при условие CFR, купувачът е длъжен да понесе всички рискове от загубването или от повредата на стоката от момента, в който тя действително е преминала борда на кораба в пристанището на натоварването, т. е рискът от повредата на стоката по време на превоза е за купувача. При така посоченото условие на доставката в процесния ЕАД, гаранционните уговорки в представеното по делото рамково споразумение противоречат на условието CFR относно преминаването на риска.

Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо това жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган следва да се отхвърли като недоказана, а от там и като неоснователна.

С оглед изхода на спора и предвид заявената от митница Бургас претенция за присъждане на разноски, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер - 1 319 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 260 лв. разноски.

Воден от горното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК