Решение № 9802 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Континент ООД гр. Созопол чрез процесуалния представител адв. М. Добрева срещу решение 1249/04.11.2022 г., постановено по адм. дело 2789/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 7395 1/05.08.2021 г., издаден от главен инспектор Принудително събиране в отдел Местни данъци и такси при Община Созопол за установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) земя и сгради в размер на 37 262,60 лв., от които внесена сума от 13,35 лв. и остатък за внасяне 37 249,25 лв. и лихви 374,56 лв. и за такси битови отпадъци (ТБО) за 2021 г. земя и сгради в размер на 26 823,71 лв. и лихви 269,73 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, Според касационния жалбоподател с подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ не е декларирано обстоятелство, което има значение за определянето на ДНИ и ТБО и същата не е коригираща по смисъла на ЗМДТ. В тази връзка се излага и оплакване от касатора, че съдът е пропуснал да обсъди в решението си заповед КД 14 02 1106/18.07.2013 г. на АГКК и Обяснителна записка и кадастрални схеми, от които било видно, че единствената промяна в предназначението на обектите след издаване на разрешение за ползване от 2007 г., е настъпила през юли 2013 г., когато в процесните имоти е била извършена процедура по ЗУТ, като статута на същите е променен в жилищен и е обособена етажна собственост, като са нанесени на кадастъра 149 нови самостоятелни обекти с променено предназначения апартаменти. В касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, както и е нарушил принципа на равенство в процеса на страните и това е довело да нееднакво отношение на съда към страните, поради което е нарушено правото на честен и справедлив процес, в частност чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България. Иска се прогласяване нищожността на индивидуалния административен акт или неговата отмяна като незаконосъобразен. Поддържа се възражението в първоинстанционната жалба, че неправилно съдът не е зачел, че въпреки, че декларацията за имотите е подадена на 28.04.2021 г., задълженията са изчислени със задна дата към 01.01.2021 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, обявяване нищожността на оспорения акт или отмяната му като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба началник отдел Местни данъци и такси при Община Созопол чрез процесуалния си представител адв. Л. Ангелова в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с подробно развити аргументи за неоснователност на същата жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Континент ООД срещу посочения по горе индивидуален административен акт, с който на дружеството са установени задължения за 2021 г. за ДНИ и ТБО за земя и сгради, първоинстанционният съд е приел, че същото е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.504.255 и построените върху него сгради, като в коригиращата декларация от 28.04.2021 г. по чл. 14 ЗМДТ е заявено, че сградите представляват нежилищна търговска площ с предназначение за хотелски комплекс. Установено е от съда, че декларираните обстоятелства са настъпили през 2007 г. наред с основанието за придобиването им разрешение за ползване ДК 06 117/25.06.2007 г., като сградите са описани като Ваканционен комплекс (апартаментен тип за сезонно ползване Мартинез). Въз основа на тези факти съдът е приел, че декларираните сгради не са предназначени за постоянно обитаване и не представляват такива за жилищни нужди по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ. Обособяването на отделни самостоятелни апартаменти съдът е приел, че не променя предназначението им. За ТБО е посочено в обжалваното решение, че размерът му се определя по чл. 66 във връзка с чл. 62 ЗМДТ за всяка услуга поотделно: събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръженията и инсталации за тяхното третиране, за поддържане на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения. Съдът се е позовал и на чл. 18, ал. 4 от общинската Наредба на Община Созопол съгласно количеството, когато е подадена такава декларация, като е установено, че дружеството е подало декларация за събиране на отпадъците по тяхното количество чл. 18, ал. 5 от същата Наредба. За правилно съдът е приел определянето на таксата за услугата по поддържане чистотата на обществените територии при ставка 2,5 промила и такса от 498,16 лв. за заявения контейнер. Според съда посочената декларация е подадена на 12.05.2021 г. и съобразно посочената разпоредба от Наредбата е следвало да бъде отнесена за следващия период на 2022 г., а при липса на такава е следвало да се приложи ставка от общо 10 промила. Съдът не е възприел за основателни твърденията на жалбоподателя, че ТБО не е дължима предвид, че чл. 18, ал. 6 от Наредбата от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване регламентира, че това освобождаване е само при неползване на имота (и) през цялата година и при подадена декларация по образец от Приложение 4 в срок до края на предходната година, но такава декларация в решението е прието, че не е подадена от дружеството. В този смисъл съдът е приел, че правилно административният орган не е освободил дружеството от заплащане на ТБО. За неоснователно съдът е приел и възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ предвид, че ДНИ и ТБО се определят съобразно предназначението на обекта през релевантния период. Посочено е и, че в разрешението за ползване на имотите на ДНСК от 2007 г. имотите са за хотелски комплекс и няма данни за промяна на предназначението им. Въз основа на посочените факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че оспорения от Континент ООД АУЗД по чл. 107, ал. 23 ДОПК е законосъобразно издаден, а жалбата като неоснователна е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на ДНИ за 2021 г. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗМДТ предвижда, че с ДНИ се облагат поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради. Последните представляват обект на облагане с посочения данък. Не се спори по делото, че дружеството е собственик на недвижими имоти - земя и сгради, в които са обособени 149 самостоятелни обекти - апартаменти. Спорът между страните в настоящия казус се свежда до въпроса: Налице ли е с подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ промяна на предназначението на имотите или не? В индивидуалния административен акт и в решението на решаващия орган при административното му обжалване е посочено, че въз основа на подадената от Континент ЕООД коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ е настъпила промяна в декларирания имот, като е налице окрупняване на жилищните обекти и начинът на деклариране вече бил за стопанска цел. В тази връзка и според административния орган, издател на АУЗД и в решението на решаващия орган е посочено, че ДНИ е определен по Приложение 2 на ЗМДТ предвид променените обстоятелства в сравнение с предходните декларации. Обосновано с доказателствата по делото и приложимия материален закон ЗМДТ първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с оспорения акт са установени задълженията на посоченото дружество за ДНИ и ТБО за 2021 г. Не се спори по делото, че първоначално имотът е бил деклариран като отделни сгради и самостоятелни обекти на хотелски комплекс Мартинез, макар да липсва писмено доказателство за това, нито са налице данни по делото, че тези имоти първоначално са декларирани като жилищни. С декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 28.04.2021 г. се твърди от дружеството, че в нея е посочено обединяване на земята и 6 бр. сгради, ведно със самостоятелните обекти в тях апартаменти в хотелски комплекс в гр. Созопол Мартинез с твърдения на касатора, че тези отделни обекти са за жилищни нужди, но доказателства за това не са ангажирани. Предвид това твърдение, обективирано в посочената декларация Относно третирането на понятието "жилище" съдебната практика е категорична, че в ЗМДТ в 1, т. 2 от ДР на същия закон е дефинирано понятието основно жилище, а в ЗУТ в § 5, т. 29 е налице определение за жилищна сграда и в т. 30 жилище. В решенияна ВАС по адм. дела 14277/2016 г., 1602/2019 г. и 3192/2022 г. изрично се приема, че след като в чл. 21 ЗМДТ законодателят не третира по различен начин жилищните имоти на предприятия и на физически лица, като и при двете ДНИ се определя върху данъчната оценка съгласно Приложение 2 ЗМДТ. В посочената съдебна практика на ВАС е налице позоваване на решения на Конституционния съд по дела 9/1996 г., 20/2013 г. и 15/2018 г., като в тях се посочва, че начинът на ползване не е елемент от стойността, върху която се изчислява ДНИ, поради което размерът на този данък според конституционните съдии се обуславя от стойността на съответния имот, а не се влияе от това за какви нужди се използва, т.е. какво е неговото предназначение жилищен или нежилищен поради направената разлика между двата вида данъци подоходни и имуществени. Друг извод, който може да се направи и е направен в посочената съдебна практика, вследствие позоваването на решенията на Конституционния съд и предвид разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ ДНИ се дължи независимо от това дали имотите се използват или не. Това означава, че дали имотът се използва като жилище, отдава се под наем или се третира като туристически обект, за целите на облагането ДНИ винаги се изчислява върху данъчната оценка на имота. В настоящия случай обаче по делото липсват писмени доказателства, че при първоначалното деклариране на имотите, същите са били жилищни и данъкът е бил определен за жилищни имоти. Поради това не може да се приеме, че декларацията по чл.14 ЗМДТ от 28.04.2021 г. представлява коригираща декларация, затова е без значение и възражението на дружеството, че неправилно ДНИ е начислен със задна дата, считано от 01.01.2021 г. Нещо повече изрично в декларацията от 28.04.2021 г. е посочено, че имотите се използват за търговски/стопански цели, поради което правилно съдът е приел, че задълженията за посочения данък са определени от началото на 2021 г., тъй като според данните от декларацията заявените обстоятелства са настъпили още на 25.06.2007 г. Затова и определянето на данъчната основа, въз основа, на която е установен и размера на ДНИ е правилно и това е по високата от отчетната стойност на имотите и данъчната им оценка. В решение по адм. дело 14277/2016 г. на ВАС изрично е посочено, че "Данъчната декларация е фактическата, истинна основа за определянето на правилно и справедливо данъчно задължение, защото именно данъчно задълженото лице чрез нея въвежда релевантните за данъчното облагане факти и обстоятелства." Предвид изложеното правилно с обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Континент ООД срещу процесния АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК в частта за ДНИ за 2021 г. По отношение на ТБО за 2021 г. Разпоредбата на чл. 62 ТБО се заплаща срещу извършени от съответната община услуги по сметосъбиране, събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Установено е по делото, че дружеството е подало декларация съгласно чл. 18 от Наредбата за местни такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, която е приложима за обекти за нежилищни нужди за изчисление на ТБО по количеството отпадъци, но декларацията е подадена на 18.05.2021г., която е относима за 2022 г., но не и за 2021 г., тъй като за посочената година такава декларация не подадена. В този смисъл законосъобразно съдът е приел за правилно изчислен размера на таксата за 2021 г. Относно оплакването в касационната жалба, че административният орган, а впоследствие и съда не са възприели доводите му, че е следвало да не се начислява ТБО, тъй като имотът не бил ползван през релевантния период, то е неоснователно и недоказано. Няма писмени доказателства, ангажирани по делото, от които да се установява по несъмнен начин, че Континент ООД да е подал декларация по чл. 18, ал. 6 от посочената Наредба за Община Созопол, поради което такова освобождаване правилно не е осъществено от административния орган. По делото с административната преписка ответникът по касация е представил заповед 8 Z 1293/28.10.2020 г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на посочената община, според която територията на Община Созопол е включена в системата за организирано поддържане на чистотата, както и са определи границите на районите, в които ще се извършват услугите по сметосъбиране, честотата на сметоизвозването, обезвреждането в депо и поддържане на чистотата на обществените територии за обществено ползване в общината. Видно от представения договор за обществена поръчка 8 0853/19.12.2018 г. посочените дейности са били възложени за извършване от РТК ООД, установено е и също така, че в близост до имотите на касационния жалбоподател са разположени контейнери, тип Бобър 1100 литра, поради което и административният орган, а впоследствие и първостепенния съд обосновано са приели, че са извършени посочените по горе услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Налице са по делото и месечни отчети за извършените дейности от РТК ООД, както и разрешение за ползване СТ 12 795/10.09.2007 г. на регионалното депо за твърди битови отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево. Ангажирани са по делото и актове за извършените дейности от посоченото дружество, избрано при проведена обществена поръчка, както и съответните наряди за сметосъбиране и сметоизвозване. Оспореният административен акт не страда от тежък порок, водещ до нищожност, каквото оплакване е въведено от касационния жалбоподател. При така установеното и в тази част правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразен оспорения индивидуален административен акт АУЗД по чл. 107, ал. 3 АПК и в частта за ТБО за 2021 г.. за хотелския комплекс. В този смисъл обжалваното решение както по отношение на ДНИ, така и за ТБО за 2021 г. е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Община Созопол се дължат разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1 800 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение