Решение № 13918 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2011 г.

Решение № 13918 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Петров Петков, гр. София срещу решение № 14783 от 3.12.2010 г., постановено по адм. дело № 9492 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. за одобряване на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. - с искане за прогласяване на нищожност, и с искане за отмяна като незаконосъобразно на Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Твърди, че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Излага доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение и прогласяване нищожност на атакувания нормативен административен акт, в условията на евентуалност - да се отмени като незаконосъобразен. Ответникът по така подадената касационна жалба - Министерски съвет на Република България я оспорва и дава подробно писмено становище за нейната неоснователност от 17.06.2011 г. Счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Вторият ответник - Нотариалната камара на Република България също дава подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол, в производство по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, пред първата инстанция са били разпоредбите на Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. за одобряване на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. - с искане за прогласяване на нищожност, и с искане за отмяна като незаконосъобразно на Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. За да отхвърли жалбата съда е посочил, че с жалбата са били оспорени два подзаконови нормативни акта - Постановление № 186 от 13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. за одобряване на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Приел е, че доводите за нищожност на двата подзаконови нормативни акта са неоснователни, тъй като със Закона за нотариусите и нотариалната дейност се регулира организацията на тази дейност като нотариалните охранителни функции се възлагат от държавата на частни лица - нотариуси. Т. е делегирана е дейност от публичен характер за изпълнение от лица, упражняващи свободна професия. От друга страна, според легалната дефиниция на понятието "нотариална такса" по ЗННД, тъй като това е възнаграждение, което се заплаща на нотариуса за извършена от него услуга, то не може да се приеме, че това е публично вземане, макар държавата да си е запазила правото да определи фиксирана стойност на таксата. Двата акта са издадени от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация и в рамките на материалната му компетентност. Поради което не можело да се приеме твърдението на жалбоподателя за нищожност на тези два подзаконови акта. На следващо място, с оглед определение № 16032 от 23.12.2009 г., постановено от петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия е прието, че жалбата е допустима само досежно доводите за незаконосъобразност на Постановление 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186 от 13.8.1998 г. в текстовете, които не са отменени. Развити са съображения по същество относно наличието на подробен анализ от хабилитирани специалисти относно икономическите процеси в страната и този анализ бил неразделна част от предложението на Министерски съвет. Именно поради тези процеси през 2009 г. е било наложителна промяната на размера на нотариалните такси. Посочено и анализирано е нарастването на разходите по извършване на нотариалната дейност като предложеният индекс. Предложеният индекс за нарастване е съпоставим и по нисък от индекса за нарастване на доходите на населението. Прието е, че за извършваната от нотариусите дейност е предвиден регулаторен и контролен режим, осъществяван от държавата, включително с определяне на стойност на възнагражденията, получавани от нотариусите. Решението е правилно. Не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила, налице са мотиви, достатъчни да обосноват съдебният акт. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, тричленният състав е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът в подробности е разгледал както всички доводи на жалбоподателя, така и на акта от правна страна. За да бъде отменен един поднормативен акт, същият съгласно разпоредбите на чл. 185 и следващите от АПК, при приемането на същия да са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които го опорочават, да са допуснати противоречия със закона, въз основа който се издава и т. н. Доводите на тричленния състав относно характера на извършваната от нотариуса дейност се споделят и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Приемането на атакуваните постановления и Тарифа са в съответствие с разпоредбите на чл. 26 - 28 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Проектът е обоснован с подробното икономическо становище, където са обсъдени всички относими към промяната обстоятелства. Анализирани са нарастването на цените на услугите, на работната ръка, разширяване пазара на недвижими имоти, стойността на консумативите, промяната в доходите на населението, въвеждане на различен вид нови услуги, свързани с нотариалната работа и т. н. Обсъждането е подробно и проектът на Тарифата е изготвен въз основа на надлежна и сериозна обосновка. Вносителят Министерство на правосъдието е спазило всички срокове, направено е уведомление включително и със средствата на масовата информация до всички министерства и компетентни ведомства, Съвета по законодателство, синдикатите и др. Докладът на Министерство на правосъдието е бил подкрепен с детайлна икономическа обосновка. Съгласно ал. 2 на чл. 26 при внасянето на проект на нормативен акт ...съставителят го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите като на заинтересованите лица се дава възможност в 14-дневен срок най-малко за предложения и становища. Следователно това е възможност, не е задължение на заинтересованите лица, поради което техните предложения и становища биха могли да бъдат взети предвид, само ако са предложени такива. В чл. 27 от ЗНА е предвидено задължението да се изпрати за съгласуване на органите, чието правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или задължения да го прилагат и те също имат възможност в 14-дневен срок да ги изготвят. Проектът, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА мотивите следва да съдържат определени реквизити - от т. 1 до т. 5 по посочения текст. В конкретния случай няма нарушение на нито една от посочените разпоредби. По двете постановления са налице доклад на министъра на правосъдието до Министерски съвет, проект за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, подробна финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, съгласувателни становища и справка за отразяването им, проект за съобщение до средствата за масова информация, две докладни записка на екип по Тарифата за нотариалните такси, която се счита неразделна част от доклада на министъра - от 10.2.2009 г., която е във връзка с мотивите към промяната на Тарифата за нотариалните такси и от 25.02.2009 г. - представляващ икономически анализ за необходимостта от изменение и допълнение на Раздел I от Тарифата на държавните такси. Докладите на министъра на правосъдието съдържат всички необходими реквизити - от причините, които налагат приемането и целите, които се поставят, през финансовите средства, необходими за прилагане на новата уредба, както и очакванията, резултатите от прилагането, включително финансовите. Спазени са и изискванията на АПК относно приемане на проект за нормативен акт, тъй като в безспорно приложения по делото протокол № 17 от 30.4.2009 г. е вписано, макар и доста кратко, че се докладва проект на Постановление за изменение и допълнение ... и се приема със съответните изменения, допълнения и уточнения. Всички тези доказателства са съобразени от решаващия състав, който е достигнал и до законосъобразния извод за липса на нарушения при приемането на атакуваните Постановления. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставено в сила решението на тричленния състав. Няма искания за присъждане на разноски от ответните страни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,