Решение № 3791 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2015 г.

Решение № 3791 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гул Саид Заман Пир, гражданин на Пакистан, подадена чрез адв. И. Раев, против решение № 1197 от 4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11065 от 2014 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 6788/13.10.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При преценка съответствието на хипотезата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и решение по дело С-465/07 г. и дело С-285/12 г. по прилагане на чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2004/83/ЕО за минималните стандарти относно предоставяне статут на бежанец или статут на субсидирана закрила, са изложени съображения, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на държавата и въоръжени групи или между въоръжени групи, бъдат приети, по изключение за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота и личността на молителя по смисъла на чл. 15 б. "в" от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира е с такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се счита, че цивилно лице върнато в съответния регион или страна, поради самия факт на присъствие се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата Гул Саид Заман Пир, гражданин на Пакистан, срещу решение № 6788/13.10.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на базата на дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Гул Саид Заман Пир не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - не членува в политическа партия или религиозна организация и не е имал проблеми с официалните власти, с армията или полицията на Пакистан, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно основанието му да напусне Пакистан - неспокойната обстановка в региона, в който живее семейството му, както и отношенията му с талибаните, които настоявали той да се присъедини към тях, съдът е приел, че отправените заплахи от талибаните с искане за присъединяване към редиците им не попадат в основанията за придобиване на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Установил е, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Сама по себе си ситуацията в Пакистан не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, ако историята на чужденеца не съдържа такива данни, въз основа на които да се направи заключение, че при завръщането му би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. За да стигне до този извод, съдът е приел, че ситуацията в страната на произход на чужденеца не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт. Подробно е обсъдена и ситуацията във връзка с приложението на решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и чл. 15, букви а), б) и в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Изведено е заключение, че при прилагането на посочените критерии не се установяват обстоятелства, които да дават основание за предоставяне на субсидиарна международна закрила на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Касационният жалбоподател не е бил арестуван или задържан в страната си на произход или в други държави, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблем с армията, полицията и официалните власти в Пакистан. Страхът, на който се позовава Гул Саид Заман Пир, е свързан с неспокойната обстановка в региона, в който живее семейството му, както и отношенията му с талибаните, които настоявали той да се присъедини към тях. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отправените заплахи от талибаните с искане за присъединяване към редиците им не попадат в основанията за придобиване на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Следователно към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Гул Саид Заман Пир. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Гул Саид Заман Пир да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на решението си административният съд е развил съображения за законосъобразност на административния акт и досежно твърдението за неспазване на чл. 75 от ЗУБ относно държавата по произход на молителя при произнасяне от страна на административния орган. Налице е обсъждане на всички изнесени от лицето факти и обстоятелства от личната му история съобразно обстановката в страната съгласно приложените справки от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ. В тази справка е посочено, че обстановката по отношение на сигурността в Пакистан, и по конкретно гр. Уана, е сложна и непредвидима, тъй като там имало много поддръжници на Ал-Кайда и талибаните, но от писмените доказателства по делото се установява, че в Пакистан има възможност за вътрешно разселване на бежанци, а също така това се наблюдава и в Афганистан, въз основа на което правилно съдът е посочил, че евентуално връщане в страната по произход на Гул Саид Заман Пир не би довело до поставянето му в ситуация на опасност. При постановяването на решението си съдът е направил и много подробен анализ на решението на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., във връзка с приложението на чл. 15, букви а), б) и в) от Директива 2004/83/ЕО, въз основа на който е изведен извод, че към настоящия момент в Пакистан има вътрешно напрежение и ситуация на несигурност, но реално липсват основания, въз основа на които да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия. Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от съда в решението, поради и което не счита за нужно да го приповтаря. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,