Решение № 396 от 5.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 382/2009 г.

Решение № 396 от 5.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 382/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на защитника на осъдените Н. А. Н. и Б. А. А. за възобновяване на производството по нохд № 8/2009 г. по описа на Районния съд в гр. Ч. В искането се сочи, че съдът неправилно е приложил закона, нарушил е процесуалните правила и е определил явно несправедливи наказания. В заключение се отправя искане за замяна на наложените пробационни мерки с обществено порицание. Пред настоящата инстанция защитниците на осъдените лица пледират в подкрепа на искането, като акцентират върху уязвимото им социално положение и липсата на достатъчно грижи от държавните възпитателни заведения, в които били настанени. Прокурорът изразява становище за неоснователност на претенцията за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Ч. с присъда № 11 от 10.02.2009 г. по нохд № 8/2009 г. признал подсъдимите Н. А. Н. и Б. А. А. за виновни в това, че като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, като съучастници, след предварителен сговор и чрез използване на техническо средство отнели чуждо моторно превозно средство - лек автомобил - джип, с намерение да го ползват, и откраднали велосипед на стойност 100 лева, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 195, ал. 1, т. 5 и чл. 20, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 23, ал. 1 от НК им наложил наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Окръжният съд в гр. С. с решение № 58 от 09.06.2009 г. по внохд № 33/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Исканията на осъдените лица за възобновяване са обединени в обща молба и са аргументирани с идентични доводи, което позволява съвместното им разглеждане. Извън тях, в рамките на служебната проверка, настоящият съдебен състав установи, че в мотивите си първата инстанция е обосновала наказания пробация за срок от седем месеца за всяко от двете престъпления, извършени от подсъдимите, както и същата по размер санкция по съвкупност съгласно чл. 23 от НК. Според диспозитива на присъдата Н. Н. и Б. А. са наказани за престъплението по чл. 346, ал. 2 от НК с пробация в размер на осем месеца и също толкова е продължителността на общата санкция по чл. 23 от НК. Въззивната инстанция не е забелязала това противоречие и не го е отстранила, като е разсъждавала върху наказанията пробация в размер на осем месеца. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо върху справедливостта на наложената санкция. То е отстранимо по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК в процедурата по възобновяване на делото, като срокът на наказанието пробация за престъплението по чл. 346, ал. 21, т. 3 от НК, наложено на всеки от двамата подсъдими, както и общото наказание, определено по реда на чл. 23 от НК, се намали от осем месеца на седем месеца. В този размер санкцията е адекватна на обществената опасност на деянията и дейците и държи сметка за всички смекчаващи отговорността им обстоятелства, изтъквани в искането. Задължителната регистрация по настоящ адрес ще ограничи мобилността на осъдените и отклоняването им от институциите, в които са настанени, а срещите с пробационен служител ще засилят потенциала на възпитателните грижи, които им се оказват там и от които, по твърденията на защитата, двете момчета се нуждаят. Предлаганото наказание обществено порицание не е в състояние да постигне целите, посочени в чл. 36 от НК, както на плоскостта на личната, така и на генералната превенция, поради което не може да бъде оценено като справедлива алтернатива на намалените до седем месеца пробационни мерки. Останалите възражения срещу атакувания съдебен акт също са неоснователни. Уникалното като редакция и правна лексика искане не съдържа разумни възражения срещу следвания от двете инстанции процесуален ред за разглеждане и решаване на делото. Пред районния съд подсъдимите поискали съкратено съдебно следствие и признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът установил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил определение по реда на чл. 372, ал. 2 от НПК за ползването им при постановяване на присъдата. Подсъдимите имали назначен защитник и били надлежно предупредени от съда за последиците от самопризнанието. Съдът не е допуснал други нарушения /освен посоченото по-горе/, които да обуславят допълнителни корекции на влязлата в сила присъда. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което защитникът на подсъдимите свързва с нарушение на чл. 58а и чл. 61 от НК. Първата инстанция е отчела непълнолетието на подсъдимите и съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК правилно е редуцирала предвидените от чл. 346, ал. 2, т. 3 и чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК наказания лишаване от свобода, след което е приложила точно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. След замяната по чл. 63 от НК не е възникнала хипотезата на алтернативно предвидени различни наказания, поради което не е била в действие и цитираната от защитата забрана за налагане на най-тежкото от тях. Не намира подкрепа в данните по делото и доводът за проявени от подсъдимите лекомислие и увлечение. Въззивната инстанция се е занимала с това възражение и законосъобразно е отхвърлила възможността по отношение на подсъдимите да бъде приложен чл. 61 от НК. Преди всичко характеристиките на извършените конкретни деяния изключват оценъчен или волеви дефицит в осъдените лица. Напротив, престъпленията са резултат на целенасочено планиране, разпределение на ролите и престъпна упоритост. На следващо място негативната информация за социалното поведение на А. и Н. поставят под съмнение ефективността на възпитателните мерки по ЗБППМН, която е задължителна предпоставка за освобождаването им от наказателна отговорност поради възрастови особености. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във връзка с от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение