Решение № 13328 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2011 г.
ВАСVI отделение15.10.2013 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 256 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13328 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Айше Хашим Исмаил от гр. Кърджали срещу решение № 120 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 256 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 199-ГВ-4/21.07.2011 г. на Директора на Фонд "ГВРС" за отказ за изплащане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Изложените съображения за пороци на съдебното решение са свързани с неправилно прилагане на чл. 6 и чл. 25 от ЗГВРСНР и Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Ответникът Директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. София, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Айше Хашим Исмаил от гр. Кърджали срещу разпореждане № 199-ГВ-4/21.07.2011 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на претендирано вземане с мотиви за подаване на искането след изтичане на 30-дневния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР и за възникване на вземането след вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност за работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД. Решението на Административен съд - Кърджали е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 6 и чл. 22, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, както и на административно- процесуалните разпоредби на чл. 25 и чл. 26 от същия закон. Към момента на откриване на производството по несъстоятелност и вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона жалбоподателката е било в трудово правоотношение с работодателя. За да приеме, че за нея не е налице материално право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, съдът се е позовал на безспорния факт, че вземанията за трудово възнаграждение и парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса са възникнали през периода м. април - м. май 2011 г. при вписано решение в търговския регистър за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя на 02.03.2010 г. 30-дневният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, считано от вписването в Търговския регистър на решение № 39 от 25.02.2010 г. на Окръжен съд - Кърджали за откриване на производството по несъстоятелност на "Орфей - Кърджали" ЕООД, е изтекъл на 01.04.2010 г., а жалбоподателката е подала молба - декларация за отпускане на гарантирано вземане на 16.06.2011 г. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за неправилно тълкуване и прилагане на релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни разпоредби. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Началният момент, от който гарантираното вземане възниква и става изискуемо, е посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР - това е датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление - декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до погасяването му. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или през последните три месеца преди тази дата. Установено е също, че неизплатените трудови възнаграждения се отнасят за м. април и м. май 2011 г. и че правото на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е възникнало на 04.05.2011 г., т. е. повече от една година след откриване на производството по несъстоятелност на работодателя. Преклузивният 30-дневен срок за подаване на молба - декларация е изтекъл на 01.04.2010 г., поради което вземането не може да бъде удовлетворено по реда на ЗГВРСНР. Заявените с молба-декларацията от 16.06.2011 г. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722 във вр. с чл. 639, ал. 1 от Търговския закон. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушения на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 18 април 2013 г. по дело C-247/12 (Мелиха Вели Мустафа срещу Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт), Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,