Решение № 10524 от 13.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2018 г.

Решение № 10524 от 13.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от Комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и от Министерски съвет на Р. Б. (МС) срещу решение № 3173 от 13.03.2018 г. постановено по адм. дело № 5722 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отменен чл. 6, т. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката (загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.), приета с ПМС № 266 от 4.10.2004 г., обн. ДВ, бр. 89 от 12.10.2004 г., изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. с решение № 10993 на ВАС на РБ - бр. 90 от 31.10.2014 г. Касационният жалбоподател - Комисия по енергийно и водно регулиране, счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че оспорената пред съда разпоредба на чл. 6, т. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката (Тарифата) е определена в съответствие с закона и е напълно съобразена с разпоредбата на чл. 2, т. 2 от Закона за държавните такси (ЗДТ). Размерът на посочената проста такса за закупуване на конкурсната документация е разходоориентиран и икономически обоснован. Таксата е формирана от всички от всички направени и осчетоводени разходи за изготвянето й. При определянето й е отчетено, че за изготвянето на конкурсната документация е предвидена сложна процедура съгласно чл. 47 от Закона за енергетиката (ЗЕ), детайлно разписана в чл. 28 и сл. от Наредбата за лицензиране на дейностите по енергетиката (НЛДЕ), понастоящем отменена, но явяваща се приложимият акт при приемане на Тарифата. Заключението на съда, че одобрената от Министерски съвет такса по чл. 6, т. 1 от Тарифата е произволна е неправилно. В стойността на таксата се включват както материално-технически разходи, капиталови разходи за дейността на Комисията, разходи за възнаграждения, анализи, експертизи и други регулаторни дейности. Видно от представените ведомости за заплати за месец април 2004 г. и договор от 14.10.2003 г. между КВЕР и експерти за изготвяне на писмено становище, таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата напълно съответства на разходите направени от Комисията. Съдържанието на конкурсната документация е определено в чл. 27 от НЛДЕ (отм.), но изготвяните в процедурата документи следва да са съобразени със спецификата на всеки конкретен случай. Преди приемането на Тарифата от МС е изготвена обосновка/експертиза, на базата на която е определен размерът на таксите. Със заповед № 3-68 от 9.06.2004 г. на председателя на Комисията е сформирана работна група със задача да направи предварително проучване за възможните подходи при определяне на таксите, които Комисията има право да събира по ЗЕ. В него са използвани материали на Европейската комисия и доклад на "П. А.". След приключване на проучването работната група е изготвила доклад с вх. № Дк-180 от 15.07.2004 г., който е обсъден на закрито заседание на Комисията, проведено на 15.07.2004 г. На 3.08.2004 г. е направено обществено обсъждане на проекта за Тарифа. С. К. е спазила законовата процедура по определяне и въвеждане на таксите. Изложеното не кореспондира с направените заключения на съда за нарушение на чл. 2а от ЗНА. Проектът на Тарифа е подробно обсъден и съгласуван, като е дадена възможност на всички заинтересовани страни да изразят своето мнение и предложения. Неоснователни са твърденията, че таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата е в противоречие с целите и принципите на ЗЕ. Процесната такса се събира за предоставяне на комплект на конкурсна документация, преди още съответното дружество, ако спечели конкурса, да има право да извършва каквато и да е дейност, свързана с енергийни доставки. Връзката, която решаващият състав прави с разпоредбите на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия е необоснована, тъй като посоченият подзаконов нормативен акт е приет почти тринадесет години след приемането на Тарифата. Наред с това в ценообразуването не се включват разходите направени преди започване на съответната дейност, поради което не може да се приеме, че посоченият разход е такъв, свързан със съответната лицензионна дейност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Касационният жалбоподател - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител, счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че при приемането на Тарифата е допуснато нарушение на чл. 2а от ЗНА (в редакцията му към датата на приемане на Тарифата). От представените по делото доказателства се установява, че на 3.08.2004 г. е проведено обществено обсъждане на проекта за Тарифа. Необоснован е изводът на съда за нарушение на чл. 2а от ЗНА, поради това, че липсват доказателства за уведомяване на всички лица, за които възникват задължения или ограничения. Участие в конкурс по чл. 46, ал. 1 от ЗЕ, за изграждане на нова мощност за производство на електрическа енергия може да бъде всяко лице, което може да бъде титуляр на лицензия за производство на електрическа енергия. Поради това кръгът на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на чл. 6 от Тарифата е неопределен и неопределяем. Уведомяване по чл. 2а от ЗНА е следвало да бъде извършено, ако засегнатите лица могат да бъдат определени. Въпреки това именно поради неопределяемостта на засегнатите лица Комисията е организирала обществено обсъждане на проекта за Тарифа, за да може всяко лице, което е засегнато или счита, че е засегнато с него да изложи своето становище. Неправилен е изводът на съда, че изпратеният на 23.07.2004 г. проект, за становище на заинтересованите лица не е одобрен от Комисията, респективно - от ресорен министър, който е негов бъдещ вносител. Проектът е коригиран и одобрен от Комисията на проведеното на 15.07.2004 г. заседание. Изводът на съда, че той е трябвало да бъде одобрен и от ресорен министър, като негов бъдещ вносител, не кореспондира с чл. 16 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указа за прилагане на ЗНА/Указа). Неправилни са съображенията на тричленния състав на ВАС за нарушение на чл. 2 от ЗДТ и необоснованост на текста на чл. 6, т. 1 от Тарифата, от гледна точка на разходоориентираност. Съдът необосновано не е кредитирал представената справка от 31.08.2018 г. При изготвянето на справката са спазени изискванията на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им (приета с ПМС № 1 от 5.01.2012 г., обн. ДВ бр. 4 от 2012 г.), която съгласно § 1 от Заключителните й разпоредби се прилага и за заварените тарифи за такси за извършване на административни услуги. Вземането на решение относно вида на таксите съгласно чл. 2а от ЗДТ е в правомощията на органа, който ги одобрява. Излагането на мнение от съда, относно целесъобразността на въпроса за вида на таксите е недопустимо, тъй като той излиза извън рамките на съдебния контрол. Неправилни са и изводите на съда относно несъответствието на чл. 6, т. 1 от Тарифата с целта на закона. За издаване на лицензия от спечелилия конкурса участник се определя друга такса, а след това и годишна такава. В ЗДТ не са формулирани законови цели, поради което не е ясно с коя цел на закона противоречи таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата. При издаването на лицензия за производство на електрическа енергия, в т. ч. на лицензианти, които изграждат нова мощност, също се извършват дейности и се правят разходи от Комисията. Действащата към момента на приемането на Т. Н. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн. ДВ бр. 17 от 02.03.2004 г., изм. и доп., бр. 62 от 31.07.2007 г., бр. 42 от 05.06.2012 г., в сила от 05.06.2012 г., изгубила значение с приемането на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ - ДВ. бр. 54 от 17.07.2012 г. и приемането на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ. бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от 05.04.2013 г., отм., бр. 25 от 24.03.2017 г., в сила от 24.03.2017 г.), както и действащата в момента Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн., ДВ, бр. 25 от 24.03.2017 г., в сила от 24.03.2017 г.), не пренебрегват всички разходи на производителите на електрическа енергия, като фактор при определяне на целите. В случая обаче съдът не е изследвал дали разходите за конкурсна документация за изграждане на нова енергийна мощност са включени като ценообразуващ елемент при определяне на цената на електрическата енергия. На интернет страницата на Комисията са публикувани и са публично оповестени Указания за образуване на цената за обществена доставка при прилагане на метод за регулиране "Норма на възвръщаемост". Тези указания са общ административен акт и в тях не се предвижда в информацията, която се предоставя на Комисията, във връзка с образуването на цената за обществена доставка, да се включват разходи за предоставяне на конкурсна документация за провеждане на конкурс по чл. 46 от ЗЕ. Ето защо изводът за противоречие на чл. 6, ал. 1 от Тарифата с целта на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЕ е немотивиран. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - В. К. Д. - прокурор в отдел "Надзор за законността" при Върховна административна прокуратура (ВАП), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното съдебно решение е отменен чл. 6, т. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката (загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.), приета с ПМС № 266 от 4.10.2004 г., обн., ДВ, бр. 89 от 12.10.2004 г., изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 10 от 6.02.2009 г.; изм. с решение № 10993 на ВАС на РБ - бр. 90 от 31.10.2014 г. и е осъден Министерския съвет на Р. Б., да заплати на Върховната административна прокуратура сумата от 20, 00 лева. За до постанови решението си, ВАС, тричленен състав, е посочил, че оспорената разпоредба на чл. 6, т. 1 от Тарифата гласи, че: "За предоставяне на комплект конкурсна документация за участие в конкурс по глава четвърта, раздел II от закона се събират следните такси: 1. на документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 1 от закона - 10 000 лв.;". Изложил е, разпоредбата на чл. 28 от ЗЕ делегира право КЕВР за издаване на тарифа, включително и относно таксите за продажба на документи за провеждане на конкурси от КЕВР. На заседание на МС, проведено на 30.09.2004 г., при наличие на кворум, с решение по т. 29 от протокол № 36 е приет проект на Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират от Комисията с направените уточнения. Решението е взето с необходимото мнозинство при липса на отбелязване на гласове "против". Поради това съдът е достигнал до извод, че оспорената норма на чл. 6, т. 1 от Тарифата е издадена въз основа на законова делегация, в рамките на предоставената на МС компетентност и в законен състав. Посочил е, че актът е издаден в изискуемата форма и е обнародван е в "Д. вестник". Независимо от това съдът е счел, че при издаването на оспорената разпоредба от Тарифата са допуснати нарушения на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Изложил е, че в предварителния доклад на А. С. като чл. на Комисията ( с наименование Държавна комисия за енергийно регулиране към момента на приемане на оспорената разпоредба, в последствие Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, а към момента Комисия за енергийно и водно регулиране) от 15.07.2004 г. е посочено, че: "продажбата на документи по глава IV, раздел II- конкурси да бъде в съответствие с решението на Комисията за цената на тръжната документация. Ако обаче трябва да се определи точна стойност, то тя да бъде например 15 000 лв.". В останалите документи не е обсъждан чл. 6, т. 1 от Тарифата, с изключение на отбелязването в протокола от 15.07.2004 г., че председателят е предложил таксата за предоставяне на тръжна документация да бъде намалена от 15 000 лв. на 10 000 лв., а в проекта на Тарифата, приложен към доклада от 15.07.2004 г. в чл. 8, т. 1 е извършена поправка чрез задраскване като 15 е променено на 10. С решение по протокол № 49 от 15.07.2004 г. на ДКЕР за 3.08.2004 г. от 11 часа е насрочено обществено обсъждане на проекта на Тарифата. Според извлечение от протокол № 55 от 25.08.2004 г. на ДКЕР, членовете на Комисията са запознати със становищата на министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и заинтересованите лица по чл. 2а от ЗНА и е взето решение проектът да бъде върнат за прецизиране. С придружително писмо до главния секретар на МС, подписано от главния секретар на Министерство на транспорта и съобщенията, са представени писмен доклад, подписан от министъра на транспорта и съобщенията, проект на ПМС, всички получени становища, справка за отразяването им, както и справка за съответствие с европейското право на законопроектите и други нормативни актове в изпълнение на закони или регламентиращи неуредени в закон отношения; финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, решение на Съвета за модернизиране на държавната администрация, съобщение за средствата за масово осведомяване, мотиви към проекта и доклад на проф. К. Шушалов, председател на ДКЕР. В доклада на министъра на транспорта и съобщенията и в проекта за Тарифа е възпроизведен докладът на А. С., като точната стойност на таксата е фиксирана на 10 000 лв. При така установеното съдът е анализирал е относимите разпоредби на ЗНА, Указа за прилагане на ЗНА и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (Приложение № 1 към чл. 1 на ПМС № 209 от 25.11.1999 г., обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., отменен на 25.10.2015 г.), в действащите им през 2004 г. редакции, като е счел, че при приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата е нарушена нормата на чл. 2а от ЗНА. Посочил е, че липсват преки доказателства, че е извършеното уведомяване на всички лица, за които възникват задължения или ограничения по силата на чл. 6, т. 1 от Тарифата. Проектът, в окончателния му вариант, не е изпращан до представителни организации на заинтересованите лица, не е публикуван в средства за масово осведомяване, в Интернет или оповестен по друг подходящ начин. Не е предоставената възможност в срок не по-кратък от един месец да се представят предложения и възражения. Поради липсата на изрични покани и протокол от общественото обсъждане, проведено на 3.08.2004 г., е счел, че не е установено, че за него са уведомени всички заинтересовани лица. Съдът е изложил, че в преписката, представена по реда на чл. 152 от АПК, не се съдържа обосновка относно необходимите материално-технически и административни разходи за таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата. В доклада на А. С. от 15.07.2004 г. е посочено, че е направен след предварително проучване на възможните подходи при определяне на таксите, които ДКЕР има право да събира, при което са използвани материали на Европейската комисия и доклад на П. А. относно предложение за структурата на таксите и подробно описани допускания и анализи. По отношение на таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата обаче липсва подобен на другите такси подробно описан анализ, а се съдържа предложение да е съобразена с цената на тръжната документация, а ако трябва да е точна стойност, тя "да бъде например 15 000 лв." Съдът е направил извод, че формулирането на това предложение показва посочване на случайна стойност, а не отразяване на предварителна оценка, за разлика от останалите такси в същата Тарифа. Последвалата корекция с 1/3 на тази сума, направена също без обосновка, потвърждава това. Приел е за отразяващи действително осъществените факти тези писмени доказателства, а не изготвената на 31.01.2018 г. справка. Достигнал е до извод, че при приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата е допуснато противоречие и с целта на закона. Посочил е, че таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата в размер на 10 000 лв. следва да бъде заплатена от всеки търговец, който иска да участва в конкурс за изграждане на нова мощност за производство на електрическа енергия в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5 за изграждане на нова, а с измененията на чл. 46, ал. 1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и за предоставяне на съществуваща мощност. Таксата за закупуване на конкурсната документация се дължи от всички участници в съответния конкурс, които по аргумент от чл. 48 от ЗЕ следва да са повече от един, а спечелилият конкурс заплаща и още една такса за първоначално издаване на лицензията. В този смисъл, според съда, дори да се приеме, че 10 000 лв. са необходимите разходи за изготвяне на конкурсната документация в полза на Комисията, във всички случаи се формира приход, който не е съразмерен на направените разходи, което противоречи на целта на ЗДТ. Изложил е, че целите на ЗЕ са формулирани в чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 2 и изискват осигуряване на енергийни доставки при минимални разходи, а производството, вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с електрическа енергия да се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси. Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., изм. и доп., бр. 62 от 31.07.2007 г., бр. 42 от 5.06.2012 г., в сила от 5.06.2012 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013 г., в сила от 5.04.2013 г. също не пренебрегва всички разходи на производителите на електрическа енергия като фактор при определяне на цените. Решението правилно. Както е посочено и от тричленния състав на ВАС, относимата към приемането чл. 6, т. 1 от Тарифата нормативна уредба, конкретно чл. 2а от ЗНА (нов - ДВ, бр. 55 от 2003 г., отм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), регламентира, че лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. В случая посочената разпоредба е нарушена. От представените по делото доказателства, съставляващи досието на подзаконовия нормативен акт (съхраняващо се от издателя му - чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА), не се установява, че преди приемането на Тарифата, всички лица, за които възникват задължения или ограничения по силата на нея, са били уведомени за проекта. Както посочва касационният жалбоподател МС, кръгът на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на чл. 6 от Тарифата е неопределен и неопределяем. Именно поради това е следвало проектът да се изпрати на представителни организации на тези лица, да се публикува в средствата за масово осведомяване, в Интернет или да се оповести по друг подходящ начин, доказателства за което не са представени. По делото е представен Проект на съобщение до средствата за масово осведомяване, но не се установява, съобщението да е било публикувано в тях. Представените доказателства за уведомяването на министерствата, Работна група 14 "Енергетика", Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции", Комисия по търговия и защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията и няколко юридически лица ("Б." ЕАД, "Т. П." ЕАД "Електроразпределение - С. З." ЕАД, "Т. С." ЕАД, "Електроразпределение - В." ЕАД, "Електроразпределение - П." ЕАД и "Национална електрическа компания" ЕАД) не изчерпват кръга на възможните заинтересовани лица. Това е видно дори и от съдържащата се на стр. 123 от първоинстанционното производство справка за годишните лицензионни такси за 2003 г. В нея са отразени редица дружества, за които липсват данни да са били уведомени за проекта. Не е ясно кои лица, кога и по какъв начин, са уведомени за проведеното на 3.04.2004 г. обществено обсъждане. Не е спазен и посоченият в разпоредбата едномесечен срок, в който засегнатите лица да представят предложения и възражения. Видно от т. 4 от протокол № 49 от 15.07.2004 г. от заседанието на ДКЕР, е определен 14-дневен срок за представяне на становища от заинтересовани лица, считано от 3.08.2004 г., а не посоченият в чл. 2а от ЗНА минимален едномесечен срок. Правилен е и изводът на тричленния състав на ВАС, че размерът на таксата посочен в чл. 6, т. 1 от Тарифата, не е определен въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Единствената обосновка за размера на таксата по чл. 6, т. 1 от Тарифата се съдържа в доклад № ДК-186 от 15.07.2004 г. на А. С. - чл. на ДКЕР и председател на създадената със заповед № 3-68 от 9.06.2004 г. работна група за изготвяне на Тарифа. В доклада, по отношение на тази такса е посочено единствено, че "Продажбата на документи по гл. IV, раздел II - Конкурси от ЗЕ следва да бъде в съответствие с решението на Комисията за цената на тръжната документация. Ако обаче трябва да се определи точна стойност, то предложението е тя да бъде 15 000 лв. " Липсват обаче данни по какъв начин и защо стойността на конкурсната документация е определена на 15 000 лв. Обстоятелството, че в посочения доклад е налице позоваване на разработка на "П. А.", не обосновава така опредения размер на таксата. Неясно е също така, по какви съображения председателят на ДКЕР, на проведеното на 15.07.2004 г. заседание на Комисията, е предложил таксата за бъде намалена от 15 000 лв. на 10 000 лв. Посочената констатация, с извършената на заседанието на ДКЕР корекция на размера на таксата от 15 000 лв. на 10 000 лв., е възпроизведена в докладите на председателя на ДКЕР и на министъра на транспорта и съобщенията, без в тях да са посочени допълнителни съображения относно така определения размер. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗДТ простите такси (каквато е процесната) се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В случая, както правилно е приел тричленният състав на ВАС, в досието на подзаконовия нормативен акт не съдържат данни за начина на формиране на размера на стойността на комплекта конкурсна документация за участие в конкурс по чл. 46, ал. 1 от ЗЕ. Съответно, към момента на приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата разходите за изготвянето на документацията не са били ясни, което води до извод, че таксата е произволно определена. Изготвената за целите на настоящия процес справка от 31.01.2018 г. не е част от досието на подзаконовия нормативен акт. Посочените в нея материално-технически и административни разходи при определяне размера на таксата не са били остойностени към момента на приемането на чл. 6, т. 1 от Тарифата. Наред с това изложените в справката данни не са подкрепени с други доказателства, освен с извлечения от ведомости за заплати за м. 04.2004 г. на служители на Комисията. Поради това не може да се приеме, че със справката се установява реалната себестойност на комплекта конкурсна документация и тя правилно не е била кредитирана от съда. Наред с това съставът на ВАС правилно е приел, че доколкото таксата се дължи от всички участници в конкурса, а те следва да са повече от един (съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗЕ Комисията прекратява конкурса и обявява нов, когато се е явил само един кандидат), дори и да се приеме, че необходимите разходи за изготвяне на конкурсна документация са 10 000, 00 лв., в полза на Комисията се формира приход, несъразмерен с направените разходи. От постановеното решение е видно, че съдът е извършил дължимата проверката по чл. 168 от АПК, като е обсъдил доказателствата и възраженията на страните. След преценка на релевантните факти и обстоятелства и обстоен анализ на относимата и приложимата правна уредба, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на чл. 6, т. 1 от Тарифата и я е отменил. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав