Решение № 1819 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) чрез процесуален представител срещу решение 2010 от 27.03.2024 г., постановено по административно дело 1711/20224 г. от Административен съд София-град, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по искане на К и К ООД за изплащане на законна лихва за забава върху недължимо платена сума от 25 000 лв. за такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена, като претендира и заплащане деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба К и К ООД (дружеството) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него мълчалив отказ е незаконосъобразен, при което същият е отменен и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания, а именно да постанови изричен акт по искането на дружеството, при съобразяване приложимостта на нормите на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Решението е правилно, но не по мотивите изложени в него. Административното производство е образувано по искане с вх. 26-12-2161/22.12.2023 г., подадено от дружеството до изпълнителния директор на НАП с правно основание чл. 129, ал. 6 във връзка с ал. 5, т. т. 1 и 2 и ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да постанови заплащане в негова полза на законната лихва за забава върху недължимо внесената такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) за периода от датата на предявяване на искането за възстановяване с вх. 26-К-1070/07.06.2021 г. до момента на възстановяването на таксата като недължимо платена 05.11.2022 г., в размер на 3660,02 лв. Алтернативно е направено твърдение, че лихвата се дължи и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Първоинстанционният съд въз основа на представените с преписката доказателства е установил, че дружеството е подало искане за прихващане и възстановяване с вх. 26-К-1070/07.06.2021 г. на недължимо заплатена от него такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25000 лв., като е посочено, че същото представлява и покана за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД с оглед на което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД се следва законна лихва от датата на поканата до изплащане на сумата. С решение 30-2724/02.07.2021 г. на Изпълнителният директор на НАП искането е оставено без уважение. С влязло в сила на 30.05.2022 г. решение 7823 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело 58/2021 г. решението на изпълнителния директор на НАП е отменено, при което с решение за ново произнасяне на основание чл. 173, ал.2 АПК по влязло в сила съдебно решение 30-8241/19.09.2022 г. е уважено искане с вх. 26-К-1070/07.06.2021 г., подадено от К и К ООД за възстановяване на недължимо платени от него държавни такси в размер на 25 000 лв. Последното е изпълнено видно от представеното платежно нареждане на 15.11.2022 г. С решение 30-8571/07.10.2022 г. Изпълнителния директор на НАП оставя без уважение искане на дружеството с 26-К-1070#3/21.09.2022 г. за допълване на посоченото по-горе решение с дължима законна лихва от датата на поканата до датата на изплащане на сумата като неоснователно. Посоченото решение е обявено за нищожно с решение 818 от 10.02.2023 г., постановено от АССг по адм. дело 10750/2022 г. С определение 5354 от 22.06.2023 г., постановено по адм. дело 9287/2022 г. на АССг, оставено в сила в определение 8956 от 27.09.2023 г., постановено по адм. дело 8509/2023 г. на ВАС е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането му с 26-К-1070#3/21.09.2022 г. Въз основа на посочените факти АССг в обжалваното пред настоящата инстанция решение приема, че в случая по молбата с вх. 26-12-2161/22.12.2023 г. е направено искане - с правно основание чл. 129, ал. 6 във връзка с ал. 5, т. т. 1 и 2 и ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да постанови заплащане в негова полза на законната лихва за забава върху недължимо внесената такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) за периода от датата на предявяване на искането за възстановяване с вх. 26-К-1070/07.06.2021 г. до момента на възстановяването на таксата като недължимо платена 05.11.2022 г., в размер на 3660,02 лв. Алтернативно е направено твърдение, че лихвата се дължи и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При правилно установена фактическа обстановка обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен, при което правилно е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне, но това е така, тъй като при липсата на изложени мотиви от органа не може да бъде установена действителната му воля. Неправилно обаче в решението е прието, че органът следва да се произнесе по реда на ДОПК, тъй като такова е искането на заявителя. По реда на ДОПК може да се иска възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство чл. 128, ал. ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по Закона за хазарта (ЗХ), а и в разпоредбата на чл. 92 ЗХ препраща към ДОПК само относно възстановяването и прихващането на недължимо платени такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ЗХ. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ няма характер на данък или осигурителна вноска, както и на глоба или имуществена санкция нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК, съответно на лихви. Предвид изложеното след връщане на преписката органът дължи изрично произнасяне, при съобразяване на изложеното по-горе. Допълнително следва органът да се произнесе и с оглед направеното искане по чл. 86, ал.1 ЗЗД, с което е бил сезиран. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, което настоящият състав намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,Пето отделение