Решение № 206 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2015 г.

Решение № 206 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Емилия Кирилова Харизанова-Димитрова и Надежда Стоичкова Евтимова, подадена от пълномощника им адв. Златкова, против решение № 185 от 12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 77/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Считат решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от тях пред съда заповед на Областен управител на Област Кюстендил. Ответникът Областен управител на Област Кюстендил чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Емилия Харизанова и Надежда Стоичкова Евтимова против Заповед № ДС-16-50/6.02.2014 г. на областния управител на Област Кюстендил, с която, на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено изземването на държан от тях без правно основание недвижим имот частна държавна собственост, апартамент в гр. Кюстендил. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 80 от ЗДС, налице е имот, частна държавна собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, който се държи без основание от жалбоподателите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касационните жалбоподатели отменително основание. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед с акт за частна държавна собственост, като управлението му е предоставено на областния управител на Област Кюстендил. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила. Правилно е прието в обжалваното решение, че имота, държавна собственост се държи от касационните жалбоподатели без основание. Сключеният договор за наем с несобственик не основава такова право. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че имота се държи от името и за сметка на Община Кюстендил. Правото на собственост на общината е отречено с влязло в сила на 27.05.2009 г. съдебно решение, при което извършеното настаняване през 2011 г. със заповед на кмета на общината и сключения договор за наем въз основа на тази заповед не обвързват действителния собственик. Облигационните отношения по сключения договор за наем не са предмет на производството по изземване. Независимо от това, следва да се отбележи, че Община Кюстендил, в изпълнение на задълженията си по чл. 42 и сл. от Закона за общинската собственост, при установена жилищна нужда на касаторите им е предложила общинско жилище, в което да бъдат настанени, което жилище те не са пожелали да заемат. При установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда заповед на областния управител на Област Кюстендил, с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационните жалбоподатели се явява законосъобразна. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение