Решение № 14272 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2018 г.

Решение № 14272 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Костов от [населено място], срещу решение № 1219/26.02.2018 г. по адм. д. № 9134/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-138/21.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ София град. С решението на директора на ТП на НОИ София град е оставена без уважение жалбата на Костов срещу Разпореждане №[ЕГН]/16 от 24.02.2017 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град, с което е постановен отказ по заявление на Костов с вх. № 2113-21-1137/21.02.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и при условията на чл. 69б КСО. В касационната жалба се оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ София град, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Спорен по делото е въпросът дали да бъде зачетен като втора категория трудът на В. Костов за периодите от 01.08.1993 г. до 16.11.1998 г. като шофьор в "София Транс Ауто", по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм. /. Съгласно тази разпоредба, /изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г., в сила от 30.06.1990 г.) за втора категория се зачита трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, а според ал. 2, документът по ал. 1 се издава, въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно т. 70 от ПКТП (отм.); , предприятията, фирмите и други организации, при подготовката на документите за пенсиониране, в удостоверенията обр. УП-1, срещу описания трудов стаж, посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете трудът. В трудовата книжка на Костов за част от процесния период – от 01.08.1993 г. до 01.07.1996 г. има отбелязване на товароподемността и вида на управляваните машини, от което съдът е извел правилно извода, че трудът на лицето в тази част от периода следва да бъде зачетен за ІІ категория. За остатъка от периода – от 01.07.1996 г. до 16.11.1998 г., в трудовата книжка няма такова отбелязване и съдът е приел, че трудът не е ІІ категория. Издаденото от работодателя "София транс ауто" по изрично искане на административния орган, удостоверение УП-3 отново не посочва вид /товароподемност на управлявани автомобили и категория на труда. Видно от събраните в административното производство доказателства, в разплащателните ведомости за процесния период лицето фигурира, като за някои от периодите е посочена и длъжността му "шофьор", но няма посочване на категорията труд, вида и тонажа на управляваните машини от лицето за процесния период. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните двама свидетели относно вида на управляваните товарни автомобили от касатора, като не ги е приел за ясни и убедителни. Също така е взел предвид и ограничението за установяване на обстоятелства относно категорията на труда със свидетелски показания по чл. 104, ал. 10 КСО. Приел е, че представените справки от МВР за регистрираните автомобили на работодателя само косвено установяват, че същият е притежавал тежкотоварни автомобили над 12 тона, но липсват данни, че жалбоподателят е управлявал такъв. От констативния протокол за извършената проверка от административния орган /на разплащателните ведомости и трудовото досие на Костов/ също не се установява вид и тонажа на управляваните от него автомобили за процесния период. Съдът е счел за фактически установено, че положеният труд в интервала 01.08.1993 г. - 01.07.1996 г. следва да се квалифицира като такъв от втора категория, но това обстоятелства не е достатъчно, за да се пенсионира жалбоподателят по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за поне 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. За останалата част от периода, неоснователно и недоказано е твърдението на Костов, че товароподемността на автомобилите, с които е работил в "София Транс Ауто" е била над 12 тона. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Административен съд София град правни изводи, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка по делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, защото не е разгледал и не е допуснал доказателствените искания на касатора за допълнителни справки от КАТ и свидетелски показания. Съдът с нарочно протоколно определение, мотивирано с основание е отхвърлил тези искания като неотносими към предмета на спора. По изложените съображения и поради това че не са доказани твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски по делото в касационната инстанция. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,