Решение № 13757 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 569/2019 г.

Решение № 13757 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 569/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез юрк. Лефтеров като процесуален представител, срещу решение 6779 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7751/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено негово писмо изх. № 94-286/25.06.2018 г., обективиращо отказ да се възстанови заплатена държавна такса в размер на 950 лева поради неприемане на проект за изменение на КККР за 19 бр. обекти. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за обезсилването му и за прекратяване на производството, а алтернативно – за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - "Петрико" ООД, чрез пълномощника си адв. Даутева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Петрико" ООД срещу писмо изх. № 94-286/25.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с което дружеството е уведомено, че заплатената от него държавна такса в размер на 950 лева не подлежи на възстановяване поради издадено удостоверение, с което приемането на проекта за изменение на КККР за 19 бр. обекти се отказва. За да отмени оспореното писмо, съдът е приел, че същото обективира отказ за възстановяване на заплатена държавна такса и носи белезите на индивидуален административен акт, който е материално незаконосъобразен. Изложил е съображения, че от дружеството е поискано издаване на удостоверение по чл. 54а, ал. 3 ЗКИР, като държавната такса се дължи само в случай на издадено такова с позитивен за заявителя резултат. Посочил е, че ако представеният проект не отговаря на изискванията, то не е възможно под формата на удостоверение да се удостоверят посочените в разпоредбата факти. Според съда отказът за приемане на проекта не представлява изпълнение на заявената услуга, за която е заплатена държавна такса. Обосновал е извод, че такава се дължи за издаване на исканото удостоверение, а не за разглеждането на заявлението, поради което отказът за връщане на държавната такса е издаден в нарушение на материалния закон. По тези съображения е отменил оспореното писмо по отношение заплатената държавна такса в размер на 950 лева поради отказ от приемане на проекта за изменение на КККР за 19 бр. обекти. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт. С него е отказано връщането на държавна такса, заплатена от търговското дружество по заявление за изменение на КККР на гр. София, район Изгрев за 19 бр. обекти в сграда с идентификатор 68134.803.2516. 1, като искането не е удовлетворено. По този начин се засяга непосредствено и пряко правната сфера на "Петрико" ООД, поради което отказът да бъде възстановена платената такса представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. От дружеството е подадено заявление до СГКК, гр. София за извършване на няколко услуги във връзка с искането за изменение на КККР, като в т. 5 от него е заявено издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР. При подаване на заявлението е заплатена държавна такса в размер на 950 лева, по 50 лева за всеки от обектите. С удостоверение № 25-95814/07.11.2017 г. е отказано приемането на проекта. Няма данни и твърдения този отказ да е оспорен по съдебен ред. От дружеството е представен коригиран проект, за приемането на който е уведомено, че следва да заплати нова държавна такса. Съгласно чл. 8, ал. 2 (в относимата редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) ЗКИР за предоставяне на услуги от кадастъра и за съобщаване на процедури по създаване, поддържане и изменения на кадастъра се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет. В случая държавната такса за извършване на исканата услуга за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР е определена на основание чл. 49д, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, а не съгласно чл. 46, ал. 2, касаеща удостоверение по чл. 53а, ал. 2 ЗКИР, както неточно е посочено в представената по делото форма за дължима държавна такса. Такова искане не е заявено и неправилно съдът е излагал доводи относно издаването на удостоверение по чл. 53а, ал. 2 ЗКИР. Според чл. 58 ЗКИР условията и редът за предоставяне на услугите, както и видът, форматът и съдържанието им се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 38 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 58 ЗКИР, таксите за заявени услуги са предплатени. По искането на заявителя в съответствие с таблица № 16, Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, услуги по чл. 7, ал. 1, т. 5 от цитираната наредба е издадено удостоверение за неприемане на проекта за изменение на КККР. Таксата представлява парично задължение към държавата в лицето на определени държавни органи за извършвани от тях действия и услуги. Съобразно правилото на чл. 4б от Закона за държавните такси недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са таксите, по които не е образувано производство, надвнесените такси и таксите, които са събрани, въпреки че страната е била освободена от заплащането им. В други случаи, освен тези на недължимо плащане, законът не допуска връщане на внесените такси. В случая размера на таксата за извършване на поисканата административна услуга е определена от административния орган съобразно направеното искане и плащането й от дружеството е било дължимо към момента на подаването му - преди издаване на исканото удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР, поради което не е налице хипотезата на чл. 4б ЗДТ. По искането на заявителя е издадено удостоверение за неприемане на представения проект, с което всъщност се слага край на административното производство, който акт подлежи на обжалване по реда на чл. 56, ал. 4 АПК. Дори и да се приеме, че това удостоверение представлява отказ да се одобри исканото изменение на КККР, то също подлежи на съдебен контрол. Прекратяването на административното производство поради неприемане на проекта или постановяването на отказ да се извърши исканата услуга във формата на удостоверение не е основание за връщане на внесената държавна такса, респективно това плащане не може да бъде прехвърляно от една административна услуга към друга, дори и когато заявителят счита, че първата не е била извършена. Изменението на КККР се извършва по реда на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая жалбоподателят е следвало да упражни правото си на жалба срещу неприемането на представения проект, което не е сторил. Косвен съдебен контрол по отношение на стабилен акт е недопустим в настоящото производство, поради което доводите за нищожност на удостоверението, както и за неизпълнение на задължението на органа да го уведоми за отстраняване на недостатъците в заявлението му, не могат да се обсъждат. С внасянето на коригиран проект от страна на дружеството не се продължава предходното административно производство, а съставлява ново искане за изменение на КККР и извършване на същата административна услуга. След като искането на дружеството е разгледано по предвидения ред, макар и с последици, които не го удовлетворяват, то заплатената държавна такса не е недължимо платена. Плащането не е обвързано от резултата и не се дължи само при позитивен за искателя акт, както неправилно е приел съдът. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а вместо него – да се постанови друго, с което оспорването на "Петрико" ООД срещу писмо изх. № 94-286/25.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, обективиращо отказ за възстановяване на заплатената от него държавна такса в размер на 950 лева, се отхвърли като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,