Решение № 626 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Здравчев против решение 105/ 13.02.2023 г. по адм.д. 1062/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е част от служителите, спрямо които е извършена реформа в МВР през 2017 г. и първото правоотношение по ЗМВР е преобразувано без да бъде прекратявано в служебно правоотношение по ЗДСл. Затова няма ново служебно правоотношение, какъвто смисъл е вложен в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Поради непрекратяване на правоотношението по ЗМВР не е възникнало ново по ЗДСл, защото разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б от ЗДСл не се прилагат, предвид пар. 69, ал. 7, 8, 9 и 10 от ДР на ЗИДЗМВР. Допуснато е дискриминационно отношение, защото други служители, които също са упражнили правото си на пенсия по чл. 68 и чл. 69 от КСО все още са на работа. Не посочва конкретни имена. Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, спрямо която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 105/ 13.02.2023 г. по адм.д. 1062/ 2022 г. по описа на Административен съд - Хасково е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Здравчев против заповед 8121К-12460/ 25.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като началник сектор КИС "Хасково" към отдел "Териториални КИС - Юг" при дирекция "Комуникационни и информационни системи"- МВР, защото служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят е пенсионер от 21.12.2016 г., а със заповед 8121к-2089/ 6.02.2017 г. на МВР и на основание § 69 от ПЗР ЗИДЗМВР е назначен като държавен служител на длъжност началник на сектор КИС "Хасково" отдел "Териториални КИС-Юг". Развити са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Приложимата правна норма на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е диспозитивна и може да бъде приложена по преценка на органа по назначаване при наличие на посочените в нея предпоставки, а именно - служебното правоотношение, което се прекратява да е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложена е справка, че жалбоподателят е пенсионер, считано от 21.12.2016 г. /л.48/. Основният спорен въпрос е дали с назначаването на Н.Здравчев на длъжността "началник на сектор КИС "Хасково"" отдел "Териториални КИС-Юг" по силата на заповед 8121к-2089/ 6.02.2017 г.на Министъра на вътрешните работи, за него е възникнало ново правоотношение. Решаващият съдебен състав е направил правилния извод, че по силата на посочената заповед е възникнало ново служебно правоотношение на основание чл. 9 от ЗДСл във връзка с § 69, ал. 3 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г.). Извършеното преобразуване от правоотношение по ЗМВР в правоотношение по ЗДСл на основание § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР, включва възникване на ново служебно правоотношение на оспорващия в качеството му държавен служител, за което ново правоотношение е приложим ЗДСл. Ето защо, административният орган е разполагал с дискрецията да приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и да прекрати служебното правоотношение на служителя. Към момента на издаване на заповедта са налице всички условия, разписани в хипотезата на правната норма. Твърдението, че заповедта е незаконосъобразна, защото пенсионирането е станало по специалния ред на чл. 69 от КСО също е неоснователно. С нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗДСл е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочените длъжности, като е създаден облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО. Това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, защото лицата по чл. 69 от КСО имат правото да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст при облекчени условия /виж решение 1270/27.01.2020 г. по адм.д.1315/2019 г. на ВАС, пето отд., решение 9387/ 25.10.2022 г. по адм.д.2987/2022 г. по описа на ВАС, пето отд., решение 10671/ 6.11.2023 г. по адм. д. 4327/ 2023 г. ВАС, пето отд., решение 11416/22.11.2023 г. по адм. д. 7554/2023 г. ВАС, второ отд., решение 11997/ 5.12.2023 г. по адм. д. 7729/2023 г., ВАС, второ отд. /. Наведено е оплакване за допусната дискриминация от страна на административния орган. Това обаче е направено за първи път с касационната жалба, не се сочат конкретни имена на държавни служители, няма приложени доказателства, поради което този довод не следва да се обсъжда. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Събрани и обсъдени са всички относими за спора доказателства, въз основа на които са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на направени по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответтика следва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,