Решение № 1086 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2013 г.

Решение № 1086 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 913/15.04.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 4223/2012 г., с което е отменена обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № 031202017/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 697/30.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: Неправилен е изводът на съда, че фактурите са издадени в изпълнение на сключените от жалбоподателя договори. Ако това беше така, то той щеше да докаже, че не е бил в състояние да изпълни задължението си по тях за доставката на стоките и доказателства за развалянето на договорите. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, жалбоподателят по счетоводни данни е разполагал с наличности на съответните количества и видове стоки. Фактурите са документи с невярно съдържание, доколкото доставки на стоки по тях не са извършени, липсват доказателства за връщане на стоките, което обосновава извод за нищожност на договорите, които страните не са имали намерение да изпълняват и за липсата на основание за издаване на кредитните известия към фактурите, дори и доставките да са били изпълнени. Касаторът се позовава на решение по адм. д. № 872/2012 г. на Варненския административен съд с твърдението, че жалбоподателят издава документи с невярно съдържание с цел да коригира умишлено резултатите за съответните данъчни периоди. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "АГРО ТИНКОМ" ЕООД срещу РА и да се присъдят разноски в претендирания размер. Ответникът по касационната жалба - "АГРО ТИНКОМ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Белински" № 14 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Великова. Заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031202017/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 697/30.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "АГРО ТИНКОМ" ЕООД не е признато извършеното намаление на данъчните основи на облагаемите доставки за данъчния период м. февруари 2010 г. въз основа на издадените кредитни известия. Начислен е ДДС в размер на 26 803 лв. и е определено задължение за лихва. От фактическа страна е установено следното: Кредитните известия са издадени на 01.02.2010 г. към три фактури от 29.01.2010 г. за доставка на царевица 376 т, за доставка на ечемик 72 т и за доставка на дизелово гориво 14100 л. КИ са издадени за пълната стойност на данъчните основи и начисленото ДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е издал фактурите във връзка със сключените между него и "АЛВАС" АД договори. Прехвърляне на собствеността върху стоките не е извършено, поради което са издадени кредитните известия и именно това е основанието за тяхното издаване. Втората хипотеза на чл. 115, ал. 1 ЗДДС урежда именно тази хипотеза - недоставяне на стоките, за които има вече издадена фактура или отказ да бъдат приети като изпълнение, поради наличие на дефект в тях, водещо до разваляне на договора. Разпоредбата на чл. 115 ЗДДС дава възможност на доставчика да коригира начисления от него ДДС, който поради липсата на доставка не се дължи. Включвайки ДКИ в дневника си за продажбите, доставчикът ще намали размера на данъка за периода по доставките, по които е изпълнител. Получателят пък, включвайки ДКИ в дневника за покупките, ще намали данъчния кредит за съответния период. По този начин се постига фискален баланс. Дори и фактурите да са издадени без основание, тъй като не е имало възникнало данъчно събитие /доставка или авансово плащане/, то по тях данъкът не е станал изискуем, не е възникнало задължение за начисляването му, т. е. той е начислен без основание по аргумент на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съгласно решение на СЕО от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 г. след като е елиминиран рискът от загуба за фиска, неправомерно фактурираният данък следва да може да бъде коригиран, при това корекцията не зависи от добросъвестността на издателя на фактурата, съгласно т. 63 от цитираното решение. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението на административния съд е постановено, без да е изяснено напълно делото от фактическа страна. Не е подкрепен с доказателства изводът на съда, че получателят по фактурите действително е включил кредитните известия в дневника си за покупките и по този начин е намалил данъчния кредит за съответния период. Решението на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да постави допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ да извърши проверка и в счетоводството на "АЛВАС" АД и да даде заключение относно счетоводното отразяване както на процесните фактури, относно отразяването на данъка като данък за покупките, съответно включването на фактурите в дневника за покупките за данъчния период м. януари 2010 г. или друг данъчен период и ползването на данъчен кредит, отразяването на кредитните известия в счетоводството и в дневника за покупките за следващи данъчен период. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение