Решение № 10010 от 8.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕРИДАНТРАНС ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.София, район Подуяне, ул. Градинарска 1, подадена чрез пълномощника адвокат М. Соколова против решение 3533 от 27.05.2022 г. по адм. дело 7899/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 1040-21-725/15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане 30376/12.05.2021 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ София град, и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че с оглед на събраните по делото доказателства съдът неправилно е потвърдил административния акт, с който злополуката е квалифицирана като трудова. Счита, че същата е станала поради виновното поведение на пострадалия. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55 от КСО за приемане злополуката за трудова. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - директора на ТП на НОИ София град, чрез ст. юрисконсулт К. Първанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Л. Георгиев, чрез адвокат Б. Дойчинов изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕРИДАНТРАНС ООД, против решение 1040-21-725/15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане 30376/12.05.2021 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ София град. Приел е, че са налице всички предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО за определяне на злополуката като трудова. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка, при зачитането на относимите за случая обстоятелства. Установено е от фактическа страна, че Л. Георгиев чрез пълномощника си с декларация 195/10.03.2021 г. в ТП на НОИ София град е декларирал злополука, станала на 16.03.2020 г. Определена е комисия за разследване на случая със заповед на директора на ТП на НОИ София град 1015-21-102/23.03.2021г. Резултатите от разследването са били оформени в протокол 27/21.04.2021 г., който е в съответната форма. Л. Георгиев е бил назначен на работа във дружеството ЕРИДАНТРАНС ООД с трудов договор 6/22.05.2013 г. и допълнително споразумение 12/02.01.2019 г. на длъжност шофьор на автобус за градски/извънградски линии . На 16.03.2020г. същият е изпълнявал превоз на пътници по автобусна линия 260 от масовия градски транспорт в Столична община по маршрут между кв. Г. Баня и бул. Прага. Около 21,05 ч спрял автобуса за регламентиран престой до 21,24ч на последната спирка на линия 260- квартал Горна Баня и отворил вратите на автобуса. Веднага се качили две лица от мъжки пол, настанили се и попитали дали автобуса ще тръгне веднага. Шофьорът Л. Георгиев им отговорил, че спазва разписанието. Двамата пътници се развикали и заявили, е искат автобусът да тръгне незабавно в посока център, като последвали обиди и закани към водача. Георгиев предупредил, че ще се обади на тел.112, слязъл от превозното средство, но бил нападнат от двете лица. Едното лице в хода наказателното производство е установено като З. Халиф, а другото като В. Николов. Двамата нанесли удари с юмруци над Георгиев в областта на главата и тялото. В този момент в автобуса се качил свидетеля Г. Митев, който възприел нанесените удари. На място пристигнал втори автобус със служебен 5480, също собственост на дружеството ЕРИДАНТРАНС ООД , управляван от свидетеля Г. Илиев. В този момент двете лица избягали. Георгиев бил в безпомощно състояние на земята, като имал кръв по главата. Свидетелят Илиев се обадил на тел.112 и на място пристигнал екип на ЦСМП, който помогнал и транспортирал пострадалия до медицинско заведение. Било констатирано, че в следствие на побоя Л. Георгиев е получил [заличен текст], довели до ползване на болничен лист от лицето. С разпореждане 30376/12.05.2021 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополуката, като в мотивите е изтъкнало, че тя е станала във връзка или по повод на извършваната работа. Постъпила е жалба срещу разпореждането от ЕРИДАНТРАНС ООД, с твърдения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон при издаване на акта. С решение 1040-21-725/15.07.2021г. директорът на ТП на НОИ София град е отхвърлил жалбата, като е извел обоснован извод, че са налице всички предпоставки, съдържащи се в чл. 55, ал. 1 от КСО, за да бъде квалифицирана злополуката като трудова. Приел е, че обжалваното пред него разпореждане е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Първоинстанционният съд правилно е ценил приложените по делото декларация за трудова злополука, събраните гласни доказателства, съдебно медицинската експертиза, протокол с резултатите от извършено разследване на злополуката и др. В момента в който Л. Георгиев е бил нападнат и му е бил нанесен побой от посочените двамата извършители, той е изпълнявал дейността, записана в трудовата му характеристика и правилно се е ползвал от полагащата му се техническа почивка на спирката. Оттук и извода, че към момента на злополуката Георгиев е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите задължения на пострадалото лице и увреждането, като следствие на извършваната работа, което е и третия елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Поради изложеното са налице материалноправните предпоставки на чл.55, ал.1 от КСО, за признаване на злополуката като трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за липса на компетентност при издаването на разпореждането с което се приема злополуката като трудова. Разпореждането е издадено от компетентен орган - в случая от инж. Е. Кирова, на която със заповед 1015-22-102 от 23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София град, приложена по делото и е било възложено да издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Тя е назначена за главен инспектор по осигуряването. В случая Кирова е била компетентен орган надлежно определен от ръководителя на ТП на НОИ да издава разпореждания за приемане или за неприемане на злополуката като трудова. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника ТП на НОИ София град за заплащането на разноски е основателна, но само за касационната инстанция. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 24 от НЗПП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция е неоснователно, тъй такова е присъдено на страната от първоинстанционния съд. Искането на ответника по касационната жалба Л. Георгиев за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява размерът на претендираните разноски - изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Същата сума е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, поради което искането следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,