Решение № 5839 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2018 г.

Решение № 5839 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на "ДКЦ-С." ООД, представлявано от управителя, чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 2444 от 26.02.2018 г. по адм. д. № 5639/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил в сила решение № 29 от 21.03.2017 г. по адм. д. № 183/2016 г. на Административен съд-С. Според искателя съдебните състави са достигнали до погрешен правен извод за компетентност на издателя на оспорения административен акт, тъй като не е била изискана от съда и представена от директора на РЗОК-С. заповед за заместване № РД-09-823/12.12.2014 г., която е от значение за изхода на делото. Към искането за отмяна дружеството не е приложило посоченото писмено доказателство. Копие от заповедта е представена в съдебно заседание и е приета по делото. Искателят претендира отмяна на посочените решения на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът директорът на Районната здравноосигурителна каса - С. оспорва искането за отмяна по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Върховният административен съд, петчленен състав, след като съобрази становищата на страните и задължителните указания на седемчленния състав на Върховния административен съд, дадени с определение № 821/21.01.2019 г. по адм. д. № 14875/2018 г. на ВАС, приема следното: С решение № 29 от 21.03.2017 г. по адм. д. № 183/2016 г. Административният съд - С., по жалба на "ДКЦ-С." ООД, е изменил писмена покана изх. № 29-04-21 от 08.07.2016 г. на директора на РЗОК-С., с която дружеството, като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 200374/13.02.2015 г., е задължено да възстанови сумата 1520 лв., представляваща превишение на броя на специализираните медицински дейности за четвърто тримесечие на 2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган съгласно чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. С решение № 2444 от 26.02.2018 г. по адм. д. № 5639/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила постановеното решение по адм. д № 183/2016 г. на Административен съд - С.. Искателят е страна по делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Заповед №РД-09-823/12.12.2014 г., която дружеството представя като новооткрито писмено доказателство, е цитирана изрично в оспорената пред първоинстанционния съд покана изх. № 29-04-21/08.07.2016 г. на директора на РЗОК-С. Поканата е надлежно връчена на "ДКЦ - С." ООД на 14.07.2016 г. С разпореждане от 20.07.2016 г. по адм. д. № 183/2016 г. съдията докладчик е задължил органа да представи доказателства за компетентността на издателя на оспорения акт. По представените доказателства дружеството не е възразило, нито е направило доказателствени искания в тази насока. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, основанията за който са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Конкретното искане е на основание чл. 239, т. 1 АПК - открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В това извънредно производство страната разполага с правна възможност да се защити срещу влязло в сила съдебно решение, когато е била в обективна невъзможност да ангажира по делото всички доказателства, относими към спора, въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност. Представената в настоящото производство заповед не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не е документ, който не е могъл да бъде открит по делото. За такива се считат документите, за които страната не е могла да знае за съществуването им. Представената заповед не е новооткрито доказателство, тъй като още с връчването на оспорената покана искателят, който е неин адресат, се е запознал със съществуването на този документ, неговата индивидуализация и предназначение. Подписът за директор на РЗОК - С. е положен в условия на заместване, със запетая, с печат с текст "За Директор Зам. директор: По заповед № РД-09-823/12.12.14 г." По делото не е имало спор, че заповедта е издадена в условия на заместване. Ето защо представената в настоящото производство заповед не представлява новооткрит документ, тъй като е била цитирана в представената покана, дружеството е могло да се снабди с нея или да прояви процесуална активност и да поиска представянето й от другата страна, което не е сторило и пред двете съдебни инстанции. Предвид изложеното, искането на "ДКЦ-С." ООД за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав

ОСОБЕНО МНЕНИЕ Не съм съгласна с извода на мнозинството и считам, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 29/21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 183/2016 г. на Административен съд (АС) - С., оставено в сила с решение № 2444/26.02.2018 г. по адм. дело № 5639/2017 г. на Върховния административен съд. В производството пред АС - С. са били представени и приети като доказателства: допълнително споразумение към трудов договор на зам. директора на РЗОК - Сливен Д. С. и Правилник за дейността на НЗОК (л. 48 - л. 61). Изявление от процесуалния представител на ответника, че писмената покана е подписана в условията на заместване поради отсъствие на директора на РЗОК - С. на датата на издаването й - 08.07.2016 г., не е направено. Констатация, че писмената покана е издадена в хипотезата на заместване не може да се изведе и от приетия в първоинстанционното производство препис на същата, който е нечетлив в частта под положения подпис. П. покана е оформена като издадена от директора на РЗОК - С., но не се оспорва обстоятелството, че подписът е положен от заместник директора. Административният орган не е представил приложената в настоящото производство като новооткрито писмено доказателство заповед за заместване № РД-09-823 от 12.12.2014 г., с която директорът на РЗОК - С. е възложил на своя заместник Д. С. правомощия по издаване на наказателни постановления и функциите на административнонаказващ орган за периоди, в които отсъства поради ползване на отпуск. При тези данни и с оглед неизпълнението на задължението на ответника по чл. 152, ал. 2 АПК да представи в цялост административната преписка по издаване на акта и при нечетлив препис от писмената покана, следва да се приеме, че заповедта за заместване не е могла да бъде известна на страната, която оспорва акта, при разглеждане и решаване на спора. Налице е новооткрито писмено доказателство, за съществуването на което органът не е съобщил в първоинстанционното производство. Това доказателство е от съществено значение за делото, т. к. при съдебната проверка на законосъобразността на издадената писмена покана въпросът за компетентността на органа е от определящо значение за преценката относно валидността на акта. Поради това считам, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по адм. дело № 183/2016 г. на АС - С. В същия смисъл виж: решения по адм. дело № 5122/2018 г. и адм. дело № 15031/2018 г. ИЗГОТВИЛ ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ (В. А., съдия при Върховния административен съд)