Решение № 468 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1431/2015 г.

Решение № 468 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1431/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава 33 от НПК. Инициирано е с искане на главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК заради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - неправилно приложение на материалния закон, а именно нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от ЗИНЗС с искане за възобновяване производството по ЧНД № 289/2015 г. на Специализирания наказателен съд и влошаване положението на осъдения Р. В. П., в момента в затвора в С., чрез промяна на първоначалния режим на изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода от общ в строг и на мястото от затворническо общежитие от открит тип в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено по заявените в него доводи. Осъденият Р. П., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС, като чрез защитника си адв. Л. С. от САК оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение съобразно правомощията му по чл. 425 от НПК, като съобрази следното: С определение от 14.05.2015 г. по ЧНД № 289/2015 г. на Специализирания наказателен съд е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено на осъдения Р. В. П., в момента в затвора С., с присъда по НОХД № 2822/2005 г. на Окръжен съд-Пловдив, като е постановено то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението е било обжалвано от защитника на осъдения адв. Л. С. от САК с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната му и постановяване на отказ да се приложи чл. 68, ал. 1 от НК, алтернативно за най-благоприятно групиране на наложените му наказания на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, а именно наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, от което да се приспаднат съответните изтърпяни части от наложените му наказания. С решение № 22 от 15.06.2015 г. по ВЧНД № 114/2015 г. на Специализирания апелативен наказателен съд обжалваното определение е потвърдено изцяло. Искането на главния прокурор е насочено само срещу потвърждаването с въззивния съдебен акт на неправилното приложение на материалния закон досежно първоначалния режим и мястото на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения Р. П. от Окръжен съд-Пловдив и задействано за изтърпяване на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема искането за подадено в законоустановения срок, от прокурор, разполагащ с правомощия по чл. 420, ал. 1 от НПК и срещу въззивен съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, а разгледано по същество - и за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Не се спори, че с присъдата по НОХД № 2822/2005 г. на Окръжен съд-Пловдив Росен П. е бил осъден на 2 години лишаване от свобода за причинена по непредпазливост смърт при ПТП, извършено в пияно състояние, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, а това е станало на 31.05.2006 г. В този изпитателен срок е продължило да се осъществява (до 09.06.2010 г.) престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което същият е бил наказан по НОХД № 1810/2014 г. на Специализирания наказателен съд с наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, за което прокурор от СпП и защитникът му са се договорили и са сключили споразумение и което е било одобрено от СпНС. Същото, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 17.02.2015 г. Претенцията на главния прокурор е за неправилното приложение на разпоредбите на чл. 59, ал. 1, чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Специализираният апелативен наказателен съд не е бил сезиран и не е констатирал допуснатата от първоинстанционния съд грешка при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на активираното наказание на осъдения П. Чл. 59, ал. 1 от НК позволява той да е общ и наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип само за осъдените "за първи път" на наказание лишаване от свобода. Безспорно е, че при така посочените две осъждания П. не е осъден за първи път на лишаване от свобода, а вече има и второ наказание с лишаването му от свобода за деяние, извършено в изпитателния срок на първата осъдителна присъда, т. е. за него важима е разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която той следва да изтърпи и двете си наказания при първоначален строг режим и в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и съобразно правомощията на ВКС наказателното производство следва да се възобнови от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд, доколкото въззивният съд не е имал основание да влоши положението на осъдения П. при инициирано от защитника му въззивно производство, т. е. без наличие на съответен протест от прокурора.