Решение № 489 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 790/2008 г.

Решение № 489 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 790/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). И. С. К., Н. К. С. и Г. К. С. от гр. Д. са подали касационна жалба срещу решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 524 от 2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 263 от 2.04.2007 г. по гр. д. № 842 от 2003 г. на Д. районен съд. В касационната жалба се позовават на всички касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) като се прави искане за отмяната му и връщането за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Касационна жалба е подала и Н. Г. С., която също излага съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, необоснованост и материална неправилност. Прави искане ВКС да се произнесе по същество като отхвърли предявеният иск. Ответниците З. С. З. и Р. С. З. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл. 218д ГПК (отм.) за отговор по нея. И. С. З. оспорва касационната жалба излагайки съображения, подкрепящи изводите изложени и в двете решения на съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби допустими, защото са подадени от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Решението е валидно, допустимо но неправилно. Кюстендилския окръжен съд е намерил, предявеният положителен установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от С. З. П., починал на 5.10.2004 г. (у-ние за наследници № от 2004 г.) и заместен от своите синове З. С. З., И. С. З. и Р. С. З. срещу И. С. К. и К. С. А., починал на 24.02.2005 г. (у- ние за наследници № от 2005 г.) и заместен по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите низходящи Н. К. С. и Г. К. С. и съпруга Н. Г. С. като е приел, че към датата на образуването на ТКЗС в с. Д. през 1957 г., община "." спорната площ от 700 кв. м., която е част от възстановеният им по земеделска реституция имот, находящ се в м. "А" (Пульова воденица) е била собственост на тяхната майка А. С писмен договор от 15.06.1947 г., който е вписан със записка № 1* т.01 на 22.08.1947 г. Анка П. е закупила от наследодателя на ответниците Б нива с площ от 2 025 кв. м. от общо притежаваната от него нива с площ от около 3 000 кв. м. Върху този терен от 700 кв. м. в момента ответниците- касатори осъществяват фактическа власт по силата на решение № 0* от 5.05.2000 г. на ОСЗГ, гр. "., с който им е върнат имот в реални граници с площ от 1 300 кв. м. представляващ имот № 0* по картата на землището на с. Д. В полза на наследниците на А. И. П. е възстановен имот в реални граници с решение № 0* от 10.10.1995 г.на ОСЗГ, с. ". с площ от 1 085 кв.м. Съдът е намерил, че наследодателката на ищците е била собственик по силата на цитираният по-горе договор на терена от 700 кв. м. като е възприел заключението на в.л. Любомир Б. В., което е ползвало кадастралния план на "В", изготвен през 1940 г., представените скици към двете решения. Вещото лице е установило, че спорния имот е част от бивш им. пл. № 2* по този кадастрален план и е с площ от 3 240 кв. м. Изводиште на въззивният съд се облягат и на показанията на разпитаните свидетели С. Г., Д. А. Ц., Д. Н. Ш., С. В. А. и В. М. Д. Предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е уважен изцяло. Решението е неправилно. Основателни са доводите, изложени и в двете касационни жалби за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствения материал при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Възприетата фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата и фактическите и правни изводи са необосновани. Освен това решението е било постановено по неразяснено дело, което представлява нарушение на чл. 186 ГПК (отм.). От разпита на всички свидетели еднозначно се установява, че наследодателят на ответниците е продал на А. П. част от нивата си с площ от 2025 кв. м. и е запазил за себе си малко повече от един декар. Следователно и двете страни към 1957 г. при образуването на ТКЗС са внесли земеделски имоти в м. "А". Имота на касаторите е бил двойно по-малък от този на ищците. Няма спор, че страните са влезли в ТКЗС и по чл. 8, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС, приет през 1952 г. и изменен през 1958 г. са внесли цялата си земеделска земя в ТКЗС, като е без значение дали земята е била обработвана от ТКЗС или е предоставена на член кооператорите за "лично ползване". Вещото лице изрично подчертава, че начина на картното отразяване на земите възприет през 1930 г. е различен от този възприет през 1970 г., както и че в картата на В. синдикат е заснет целия първоначален имот. Изготвения картен материал предхожда продажбата, поради което липсват категорични данни как са били ситуирани двете части от първоначалната нива. Такива данни не се намират и в приобщеният гласен доказателствен материал. Извода, че терена, който касаторите са получили по земеделската реституция е имот, който към 1957 г. е бил собственост на А. П. е направен по неразяснено дело. Настоящият състав намира, че този процесуален пропуск е съществен поради което решението следва да се отмени и да се върне на въззивният съд за ново произнасяне след събиране на допълнителен доказателствен материал.местно е в случая да се извърши оглед на място с преразпитна свидетелите в присъствието на вещото лице, което след като ги изслуша, съобрази картата на "В", скиците към приложените решения да състави комбинирана скица, която да отрази имота към 1940 г. и този по настоящият план на землището, както и границата между създадените чрез продажбата два реални земеделски имота, съобразявайки се с показанията на свидетелите. Едва след изясняване на посочените въпроси би могло да се направи извод по основателността на иска. Решението е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивният съд. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.