Решение № 564 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 711/2008 г.

Решение № 564 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 711/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, буква "г" ГПК (отм.). Образувано е по молба на Д. И. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Провадийския районен съд № 107 от 17.05.2007 г. по гр. д. № 314/2006 г., потвърдено с решение № 1* от 15.12.2007 г. по гр. д. № 1245/2007 г. на Варненския окръжен съд, с които е отхвърлен иска на молителя против О., гр. П. с правно основание чл. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконен отказ на кмета на О. П. да му издаде скица и удостоверение за данъчна и пазарна оценка за недвижим имот, собственост на молителя. Поддържа се, че решенията противоречат на определение № 2* от 27.09.2007 г. по адм. д. № 1874/2007 г. на Административен съд гр. В., с което е оставен без разглеждане иска на молителя с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против О. П. за сумата 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради мълчалив отказ на кмета на О. П. да извърши административна услуга, заявена с молба от 17.08.2007 година. В молбата за отмяна се твърди, че са постановени две противоречиви решения по идентичен по страни и предмет правен спор, като моли да се отмени решението по гр. д. № 314/2006 г. на Провадийския районен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 1245/2007 г. на Варненския окръжен съд, като неправилно и противоречащо на определение по адм. д. № 1874/2007 г. на Варненския административен съд. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. За да е осъществен фактическия състав на чл. 231, буква "г" ГПК (отм.) е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Необходимо е противоречието да е между диспозитивите, а не между съобразителната част на двете решения, за да се приеме съществуването на такова противоречие, несъвместимо със силата на пресъдено нещо, с който е разрешен идентичен от обективна и субективна страна правен спор. Настоящият случай не такъв. С определението постановено по адм. д. № 1874/2007 г. на Варненския административен съд, чието запазване се иска от молителя, спора с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е разгледан по същество. Съдът се е позовал на чл. 204, ал. 1 АПК, поставящ изискването за отмяна по съответния ред на административния акт, (от който се твърди, че са произлезли вредите), като условие за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Липсата на доказателства за проведено такова производство и отмяна на акта, както и на твърдения в тази насока са дали основание на административния съд за откаже да разгледа спора по същество. Това определение се противопоставя от молителя на двете съдебни решения, с които спора е разгледан по същество и иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ между същите страни е отхвърлен. Съдът е приел, че по делото не е установено незаконния акт (отказа да му бъде издадена скица) да е бил отменен, нито е установена причинно-следствена връзка между незаконния акт и настъпилите вреди. Посочено е още, че общинската администрация не е компетентна да издава удостоверение за данъчна оценка, тъй като тази услуга се извършва от друг орган - съответната териториална данъчна служба, както и че липсва нормативна регламентация, относно извършването на пазарна оценка на имота. С тези съдебни решения спора между страните на предявеното основание е разрешен със сила на пресъдено нещо, като иска е отхвърлен. Молителят не се позовава на друго съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо да е разрешил същия спор между същите страни в обратен смисъл. Както се посочи, определението постановено от административния съд не се ползва със сила на присъдено съдено нещо, тъй като изобщо не се е стигнало до разглеждането на спора същество. Молителят не е установил противоречиво произнасяне по дела, тъждествени по предмет и страни, което има за правна последица неоснователност на молбата му за отмяна, поради липсата на осъществен състав на чл. 231, ал. 1, буква "г" ГПК (отм.). Следва да се посочи, че в основата и на двата съдебни акта (решението и определението), като основание за неоснователността, респ. недопустимостта на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е залегнало непроведено от молителя производство за отмяна на незаконния акт, от който твърди, че за произлезли вредите му. Отмяна на този отказ вече не може да се постигне, поради което правните усилия следва да се насочат в посока разрешаване на материалния спор за собствеността върху имота. Като неоснователна, молбата за отмяна на предявеното основание следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.