Решение № 1883 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2014 г.

Решение № 1883 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Билдингинвест" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Л. Каравелов" № 10, вх. Г, ап. 4, представлявано от управителя Стоян Димитров Димов, против Решение № 2969 от 25.11.2013 г. на Административен съд Варна, по адм. д. № 551 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 031101232/23.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД - Варна, потвърден с Решение № 572/14.09.2011 г. на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07, 08 и 10.2010 г. - общо в размер на 38 183,36 лв. главница и 2 991,79 лв. лихви поради отказан данъчен кредит по фактури на "Строй снаб 09" ЕООД и на "Булинвест 2009" ЕООД с предмет "услуга" и "СМР". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на услуги по процесните фактури. Съдът не обсъдил събраните в ревизионното производство и по делото доказателства, изопачил съзнателно събраните гласни такива. Без основание било прието, че липсата на доказателства за плащане на наети по граждански договори физически лица доказва, че издателите на фактурите не са извършили услугите; неправилно е преценена липсата на ДМА, които не били необходими с оглед естеството на услугите, а необходимите били осигурени от възложителите на обектите или били собственост на наетите работници. Необосновани са фактическите изводи на съда и за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, при неоспорената експертиза, че наетите работници са достатъчни за изпълнение на услугите при удължено работно време, съпоставена с установеното от свидетелските показания. Не е взето предвид тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба Директорът на Д "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В хода на ревизията, органът по приходите е установил, че жалбоподателят за ревизираните данъчни периоди е упражнил право на приспадане на ДК в размер на 22 108, 18 лева по фактури, издадени от "Строй снаб 09" ЕООД, с предмет на доставките "услуга". Упражнил е право на данъчен кредит в размер на 16 400 лева и от "Булинвест 2009" ЕООД с предмет на доставките - СМР. В ревизионното производство доставчиците не са открити на декларираните данъчни адреси; фактурите, издадени от тях са отразени в дневници за продажби и ДДС по тях е начислен, като плащането по тях е по банков път. Констатирано е още от органите по приходите, че първият доставчик има 7 строителни работника на трудови договори - "общ работник в строителството", вторият - 6. В ревизионното производство са представени още Договори за възлагане на СМР от "Варна тауърс" на РЛ СМР на обекти "МОЛ Варна ТАУЪРС" и к. к. СОК "Камчия"; Договори за изработка между РЛ и преките доставчици за възлагане на СМР на обект МОЛ "Варна тауърс" и протоколи за установяване на извършването и заплащането на натурални видове СМР. В съдебното производство при първоначалното оспорване на РА са представени граждански договори между фирмите доставчици и физически лица и сметки за изплатени суми по тях, както и платежни ведомости. Дружествата доставчици не са декларирали изплатени доходи на лицата, по отношение на които са представени граждански договори и сметки за изплатени суми. Видно от оборотните ведомости на "Строй снаб-09" ЕООД за м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08, в тях не се намират записи по сметка 20, т.е. дружеството не разполага с активи. Няма движение и по счетоводни сметки 601-Разходи за материали и 302-Материали. При първоначалното разглеждане на делото от АС от представляващия доставчика "Строй снаб - 09" ЕООД са представени заповеди за полагане на извънреден труд. При първоначалното разглеждане на делото са приети две съдебно-технически и една съдебно-счетоводна експертиза Съдебно-техническите експертизи са дали заключение, че с наличния доказан кадрови ресурс /включващ наети по трудови и граждански договори лица/ преките доставчици не са в състояние за изпълнят обема на фактурираните услуги. При новото разглеждане на делото е приета нова съдебно-техническа експертиза, заключението по която е, че при полагане на извънреден труд доставчикът "Строй снаб-09" ООД би могъл да извърши услугите с наетите по трудови и граждански договори лица. Делото е било за втори път пред АС Варна след отменително решение на ВАС по адм. дело № 6079/2012 г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел, че реалността на доставката е условие, без което не може да възникне правото на данъчен кредит по фактурата, по която то се претендира и тежест на доказване на посочения факт с правно значение е на ревизираното лице. В случая това условие не е изпълнено, защото: не са представени договори и анекси към тях; проектна документация; данни за обекта където е извършена услугата; място и дата на извършването й; разплащателни документи; използвани активи за извършване на услугата - разплащателни документи; използвани активи за извършване на услугата - наети или собствени; счетоводни справки за начислен ДДС по доставките; данни за подизпълнители; счетоводна справка за отчетени приходи от продажби; фактически извършители - име, ЕГН, квалификация; счетоводна справка за калкулирана себестойност на извършената услуга. Въз основа на експертните заключение при първоначалното разглеждане на делото, съдът приел, че е потвърдена констатираната в ревизионното производство липса на кадрова обезпеченост на доставките. Съдът не кредитирал приетото при повторното разглеждане на делото заключение на СТЕ. Гласните показания на един работник, нает от едната фирма доставчик, съдът преценил като недостатъчни да обосноват обратен извод. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е съобразил безспорно установеното още при първоначалното разглеждане на делото от АС, че резултатът от извършването на фактурираните услуги е наличен на обектите, посочени от ревизираното лице и отразени в многобройните представени писмени доказателства. Това прави изцяло несъстоятелни мотивите на съда, че реалността на доставките не е доказана, защото не са представени договори и други доказателства за конкретните обекти, на които са извършвани услугите, още повече, че такива доказателства са представени в ревизионното производство, не са били оспорени и необсъждането им е било основанието за отмяна на първоинстанционното решение при първоначалното разглеждане на делото. Необосновани са фактическите изводи на съда и относно наличието на персонален капацитет за извършване на доставките. Спорът пред административния съд основно се е свел до това, възможно ли е с наетите от доставчиците по граждански и трудови договори физически лица да бъдат извършени фактурираните обеми строителни услуги. При първоначалното разглеждане на делото са представени от единия доставчик заповеди за извънреден труд на наетите работници, които, преценени в съвкупност с неоспорената техническа експертиза и гласните доказателства на свидетеля Христов, както и с представените граждански договори, сметки за плащане въз основа на тях и платежни ведомости, обосновават извод, че е доказана възможността на доставчиците с тези работници да извършат фактурираните услуги. Основателно в касационната жалба се поддържа, че свидетелските показания не са преценени във връзка със събраните писмени доказателства и в контекста на липса на твърдения кой е извършил услугите, ако не преките доставчици чрез наетите от тях физически лица. Обстоятелството, че в счетоводствата на доставчиците липсват отразени активи, при недоказаната нужда от такива за изпълнението на услугите, не може да се възложи в тежест на ревизираното лице. Същото се отнася и за това, че наетите по граждански договори лица не са декларирали получените от тях суми по тези договори. Основателно в касационната жалба, при това, се твърди, че случаят е идентичен от фактическа страна с тези по главните производства на съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. При наличен резултат от фактурираните услуги; при достатъчно доказателства, че фирмите доставчици са наели работници за изпълнение на строителни дейности, за които не се изискват дълготрайни материални активи; при липса на спор, че този резултат е използван за последващи облагаеми доставки, получателят по процесните фактури не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради липса на доказателства за деклариране на сумите, получени от наетите работници по граждански договори и други обстоятелства, които не са във властта на ревизираното лице да установи. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго, с което по жалбата на ревизираното лице следва да се отмени РА в обжалваната част. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски за всички съдебни инстанции в размер на 580 лв. /депозити за експертизи и държавни такси/. Не следва да се присъжда сумата от 200 лв. договорен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна помощ на л. 10 от адм. д. № 551/2013 г. на АС Варна, поради липса на доказателства за плащане на сумата. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение