Решение № 4542 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2020 г.

Решение № 4542 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Н. С., подадена чрез пълномощник – адвокат Е. П., против Решение № 248/13.04.2020 г., постановено по административно дело № 1487/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2442/26.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, нареждаща премахването на незаконен строеж "Дървен навес", находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.456 по КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ XIV – 8670 в кв. 44 по плана на гр. Пазарджик. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед. Оспорват се възприетите от съда правни изводи по приложението на § 16, ал. 3 ДР ЗУТ, като се твърди, че строежът попада под хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и се явява търпим по смисъла на последния. Ответната страна – Кмет на Община Пазарджик, чрез адвокат А. В. оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Н. С. е наредено да премахне навес, квалифициран като незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без конструктивно становище и разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и посредством заключението на вещото по лице по съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Установено е, че процесният строеж представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване от шеста категория, като неговите характеристики и размери в действителност съответстват на описанието в констативния акт и издадената въз основа на него заповед. Не е спорно обстоятелството, че строежът е извършен през 2000 г., без необходимите за това строителни книжа. Основният спор е свързан с търпимостта на процесния строеж, който въпрос е от съществено значение за материалната законосъобразност на нареждането за премахване му. Предвид установения период на извършването на строежа – 2000 г., правилен е изводът на Административен съд – Пазарджик за това, че приложимата за случая норма е тази на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ се явява неприложима, тъй като регламентирания в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не попадат във времевия обхват, посочен в разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, след като последните не са отменени със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г. / и са действащи, в който смисъл е практиката на Върховния административен съд, Второ отделение. В случая правилно съдът е приел, че доколкото последната предпоставка за търпимост, регламентирана в § 16, ал. 3 ПР ЗУТ не е осъществена, то само на това основание, е достатъчно да се приеме, че строежът не е търпим и поради това подлежи на премахване. Освен това, по въпроса за търпимостта на същия строеж е налице влязло в сила съдебно решение, с което същата е отречена. С Решение № 9786/11.06.2019 г., постановено по административно дело № 689/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, е оставено в сила Решение № 703/23.11.2018 г. по административно дело № 886/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. С. срещу отказ от 30.08.2018 г. на Главния архитект на Община Пазарджик да издаде удостоверение за търпимост на процесния навес. Това съдебно решение по смисъла на чл. 177, ал. 1 АПК има сила за страните по делото, поради което правилно е било съобразено от административния орган, който се е позовал на него в мотивите на оспорената заповед. Предвид изложеното, следва изводът, че съдебното решение е постановено при правилно прилагане и тълкуване на относимите материалноправни норми, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора в полза на ответната страна не се дължат разноски, тъй като в хода на настоящото съдебно производство не са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,