Решение № 13328 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2014 г.

Решение № 13328 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Сортиро" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Пере Тошев" № 6, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Томова, срещу решение № 2305 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 780/2013 г по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично общинско вземане/АУПОВ/ № ТБО 000016/11.06.2013 г. издаден от главен специалист в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с решение № 33-02-2156/29.08.2013 г. на началник отдел "Приходи" при община Банско. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Ответникът - началникът на отдел "Приходи" при община Банско- не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на "Сортиро" ЕООД против АУПОВ № ТБО 000016/11.06.2013 г., издаден от главен специалист в отдел"Приходи" при община Банско, потвърден с решение № 33-02-2156/29.08.2013 г. на началник отдел "Приходи" при община Банско, с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях изчислени към 11.06.2013 г. за ТБО, за 2009 г. в размер на 7714,69 лева и за 2010 г. в размер на 7119,69 лева, върху отчетната стойност на недвижимия имот, находящ се в гр. Банско, Карантията, собственост на дружеството. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с декларация вх. № 101/05.04.2007 г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ дружеството е декларирало недвижимия имот. Въз основа на представените по делото материали, съдът е установил, че на дружеството не е начислена такса за компонента "сметосъбиране и сметоизвозване", а така определеното задължение се отнася само за компонентите " обезвреждане на битови отпадъци в депа" и "поддържане чистота на териториите за обществено ползване". По делото няма данни задължението за ТБО за 2009 и за 2010 г. за посочения недвижим имот да е заплащано от жалбоподателя до датата на издаване на акта. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която е установила размера на дължимата ТБО за 2009 и 2010 г., както и размера на дължимите лихви. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУПОВ е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имотите, съобразно нормите на Наредба на Общински съвет Банско за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Банско, действала през 2009 и 2010 г. Според съда имотът, във връзка с който е определена ТБО, е разположен в границите на районите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа за битови отпадъци и поддържане чистота на териториите за обществено ползване, съгласно Заповед № 09-306/10.11.2008 г. и заповед № 09-282/28.10.2009 г. на кмета на Община Банско, на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съдът е приел също, че от представените писмени доказателствата по делото, безспорно се установява, че услугите по поддържане чистота на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци в депа са предоставяни и не е налице някое от изключенията по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и такса за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ - и то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се извършва в депо в гр. Разлог, а до август 2009 г. се е извършвало в депо в гр. Банско. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, т. к. от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че за територията на община Банско съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. С оглед изричната разпоредба на чл. 71 ЗМДТ решаващият съд е счел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Въз основа това е направил правилен правен извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения се дължи. Относно дължимостта на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване настоящата инстанция намира следното: според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ дължимостта на тази компонента от ТБО зависи от обстоятелството дали услугата реално се предоставя. Естеството на услугата е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. По делото е установено, че имотът на дружеството попада в район, в който услугата се предоставя, представени са доказателства/ актове за установяване на извършена работа, фактури за извършени плащания, договори за възлагане на обществена поръчка, договори за извършване на СМР и услуги сметосъбиране, сметоизвозване, зимно поддържане и аварийни ремонти и рехабилитация на улици, и др. места за обществено ползване, протоколи за установяване на извършени дейности по зимно поддържане на територията на гр. Банско и др./, от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана, с оглед на което правилен е изводът на съда, че ТБО за календарните 2009 и 2010 г. за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се дължи. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Следва да се отбележи, че таксата за услугата - "чистота на териториите за обществено ползване" се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Неоснователно е и твърдението за недължимост на определените лихви. По делото не са представени доказателства, че ТБО за 2009 г. и 2010 г. са платени в срок. Съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Задължението за ТБО е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. С неплащането на задължението за ТБО в законоопределения срок данъчно задълженото лице изпада в забава и следователно дължи лихва. При това положение Административен съд - Благоевград правилно е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че оспореният АУПОВ е законосъобразен. Предвид изложените по-горе съображения, обжалваното решение не страда от пороците, поддържани от касатора, както от такива, за които съдът, по силата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е основателно, предвид крайния изход на спора, но доколкото доказателствата за реално извършени съдебни разноски са представени в съда несвоевременно/ след приключване на устните състезания/, то същото следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд