Решение № 7440 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2013 г.

Решение № 7440 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - гр. София,, против решение № 173 от 26.07.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. Релевира доводи за недопустимост на решението в едната му част, а в останалата - за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба се излага, че съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт, от който се твърди, че са настъпили вредите, се счита отменен от влизане в сила на съдебното решение за отмяната му. Това е станало със съдебно решение № 6828 от 06.06.2008 г. по адм. дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд, публикувано в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г. Всички възникнали при действието на нормативния акт правоотношения се считат за законосъобразни, доколкото при възникването им той е бил валидно действащ. На това основание се твърди, че уважавайки исковата претенция за периода от 01.02.2008 до 10.04.2009 г., съдът е постановил в тази част недопустимо решение. В жалбата се излагат и твърдения, че съдът необосновано е приел, че са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. За периода от 11.04.2009 до 31.05.2009 г. ищецът не е търпял вреди от прилагането на отменените колони 7 и 9 от приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗОК - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК, тъй като прилагането на отменените от съда колони и неприлагането на новия позитивен списък от 2009 г. от страна на ищеца не могат да имат за резултат отговорността на НЗОК. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, надценката, която търговецът на дребно начислява, не е точно фиксирана. Предвид това в касационната жалба се твърди, че след като тя не е нормативно задължителна, не може да се приеме, че търговецът е претърпял вреди, като е продавал на по-ниски от пределните цени по колони 7 и 9 от указанието и от по-високите пределни цени, определени в наредбата. В касационната жалба се твърди, че съдът неоснователно е приел, че сключеният между НЗОК и аптеката договор не е между равнопоставени страни. Едноличният търговец е подписал договора и допълнителното споразумение към него на добра воля, без прилагането на административна принуда от страна на НЗОК. На посочените основания иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата - ЕТ "Мария Попова", чрез процесуалния си представител адв. Росица Иванчева, чрез възражение с вх. № 4424/27.08.2013 г., писмена защита от 13.03.2014 и допълнително становище от 21.03.2014 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приел е, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът е обсъдил всички установени относими към предмета на делото факти и обстоятелства, като обосновано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че задължението за продажба на лекарствените продукти по реда на отменените части от нормативния акт не е договорно задължение. Крайните продажни цени са предварително определени и не могат да бъдат обект на договаряне между страните. Правилно съдът е приел за доказани от ищеца реално настъпили вреди от отмяната на нормативния акт. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, предявена от ЕТ "Мария Попова", със седалище и адрес на управление гр. Дупница, представлявана от магистър-фармацевт Мария Иванова Попова, с която претендира, че ответникът НЗОК - гр. София, й е нанесъл имуществени вреди в размер на 22 593,03 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 060,81 лв. (видно от молба с вх. № 3890/08.07.2013 - л. 678, с която първоначалният иск е изменен), причинени й от незаконосъобразен административен акт, за периода от началото на действието на незаконосъобразния административен акт 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. - датата на влизане в сила на новия позитивен лекарствен списък. Обосновава иска си с неправомерно намалена с отменения акт "пределна цена на НЗОК" и съответно "максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) в лева, в резултат на което са й изплатени от пациентите по-малки от действително дължимия размер на реализираните продажби, който размер следва да бъдат определени в съответствие с чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (ДВ, бр. 104 от 2007 г.). За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел иска за допустим и основателен и е уважил претенцията в размер на 22 593,03 лв. по основния иск, за периода 01.02.2008 - 31.05.2009 г., ведно със законовата лихва върху сумата считана от 17.01.2013 г. до окончателното й изплащане както и претенцията в размер на 10 060,81 лв., представляваща лихва върху обезщетението, по см. на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода 01.02.2008 г. - 17.01.2013 г. Първоинстанционният съд е счел, че вредата, причинена на трети лица, е факт, който по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има като правна последица признатото от закона право на тези лица да искат и получат от съответното юридическо лице по чл. 205 от АПК обезвреда за претърпените вреди. Следователно, всеки иск по чл. 204, ал. 1 от АПК е допустим, щом е основан на отменен по съответния ред административен акт, без значение от вида на акта. В мотивите си съдът е приел, че с решение № 6826 от 06.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2762 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд, са отменени колона 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г. Същото е обжалвано и оставено в сила с решение № 4148 от 30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 10621 от 2008 г., петчленен състав на Върховния административен съд. Обнародвано е в ДВ, бр. 27/10.04.2009, от която дата е влязло в сила по см. на чл. 194 от АПК. Съдът е приел, че в случая е налице фактическият състав на обезвредата, а именно: незаконосъобразен административен акт; издаден при или по повод извършване на административна дейност; от който акт са настъпили реални вреди и същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта. Приел е, че е неоснователно възражението, че задължението за продажба на лекарствените продукти по реда на отменените части от нормативния акт е договорно задължение, което изключва отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Фактът, че сключването на договора с НЗОК е единственият възможен начин за аптека да продава на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) лекарствени продукти, чиято стойност няма да бъде заплатена в пълен размер от лицата, а частично от НЗОК, превръща касата в задължителен търговски партньор на аптеките. Следователно, сключеният договор не е между равнопоставени страни, поради което няма законно основание за търсене на вреди по общия исков ред пред гражданския съд. За установяване размерите на процесното обезщетение и мораторната лихва за него, е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е намерил за обективна и достоверна. Съгласно заключението на вещото лице, в периода от влизането в сила на указанието 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. - датата, на която влиза в сила новият Позитивен лекарствен списък, ищецът е претърпял вреди в следствие на продажбата на лекарства по цени, съобразно указанието на директора на НЗОК, които са различни от цените, предвидени в Наредбата. Тази разлика е в размер на 22 593.03 лв. Първоинстанционният съд е приел, че вредите са в пряка причинна връзка с отменения акт, т. к. занижените стойности на продаваните в аптеката лекарствени средства са в резултат на прилагането на отменените части от административния акт. Приел е и че поради основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за лихви, който съгласно заключението на вещото лице е в размер на 10 060.81 лв., представляващи лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението от 22 593,03 лв. за периода 01.02.2008 г. - 17.01.2013 г. Върховният административен съд, в настоящия състав счита, че решението в частта на предявения иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е правилно, но в частта за присъдената мораторна лихва е постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на съда за допустимост на предявения иск са в съответствие с материалния закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, но не поставя условие, че вредите могат да се претендират само за период, следващ действието на съответния акт. Както правилно е отбелязал решаващият съд връзката между претендираното проявление във времето на засягането и действието на акта, сочен от ищеца като причина за засягането, е въпрос, който касае основателността на иска с оглед установяването на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тях. При спазване на чл. 204, ал. 1 от АПК съдът следва да приеме за допустим всеки иск, квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, щом е основан на отменен по съответния ред административен акт, като неговият вид е без значение. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностното лице. При отмяната на унищожаем административен акт породените от него правни последици се заличават с обратна сила. Ето защо правилно първоинстанционният съд е определил жалбата като допустима. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че необосновано съдът е приел, че са налице предпоставки за възникване на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. От събраните по делото доказателства се установи, че в настоящия случай безспорно са налице всички кумулативни предпоставки, които законодателят е визирал. Обосновани са изводите на съда относно основателността на предявения иск. Безспорно е, че е налице незаконосъобразен акт отменен по съответния ред, а именно с влязло в сила решение на Върховен административен съд по адм. дело № 10621/2008 г., с което са отменени указанията за работа с лекарствения списък. Цените на лекарствените продукти приетите с Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК в частта му относно колони 7 и 9 от приложение 2 "Лекарствен списък на НЗОК - работна версия за аптеки", в сила от 01.02.2008 г., са с по-ниска стойност от тази, определена в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. В този смисъл е заключението на счетоводната експертиза, която дава подробен анализ на разликите в цените. Заключението е категорично, че прилагането на отменените части от указанието е довело до по-ниска продажна стойност на лекарствените продукти в аптеките и до по-ниска стойност, заплащана на аптеките от пациентите. След отмяната на този подзаконов нормативен акт с решение № 6828 от 06.06.2008 г. по адм. дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд - пето отделение, потвърдено с решение № 4148 от 30.03.2009 г. по адм. дело № 10621 от 2008 г. на Върховния административен съд - петчленен състав - II колегия, публикувано в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г., претенцията за причинени имуществени вреди в резултат от прилагането му е основателна. Настоящата инстанция не споделя възражението на касационния жалбоподател, че между страните по делото е налице сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да продава лекарствени средства на определени цени. Договорът не е сключен между равнопоставени страни и в този смисъл е и ТР № 5 от 21.06.2007 г. по тълк. дело № 3 от 2007 г. на Върховния административен съд. Според него правоотношенията между НЗОК и собствениците на аптеки възникват по силата на двустранно подписан договор, но страните не са равнопоставени по отношение на създадените права и задължения. Също така при сключването на договори с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател за наличие на договорни отношения между НЗОК и собственика на аптеката. Ищецът е претендирал заплащането на вреди, от момента на влизане в сила на отменения административен акт - 01.02.2008 г. Правилно съдът е приел, че вредите са изискуеми от 01.02.2008 г., предвид това, че отмененият като незаконосъобразен административен акт, е започнал да действа и да поражда правни последици именно от тази дата. Като крайна дата на претенцията ищецът е посочил 31.05.2009 г., когато е влязъл в сила новият позитивен лекарствен списък и когато е подписан новият договор между страните по делото. Касационният жалбоподател е изложил възражение по отношение на крайната дата на приложимост на отменения незаконосъобразен нормативен акт. Новият позитивен лекарствен списък е приет с решение № 1 от 30.03.2009 г. и по силата на чл. 60 АПК му е придадено предварително действие. То е прието в изпълнение на § 18 от ПЗР на ЗЛПХМ (ДВ, бр. 10 от 2009 г.). С оглед на това твърди, че старите цени на лекарствените продукти са били неприложими към 11.04.2009 г., когато е влязло в сила отменителното решение на Върховния административен съд по отношение на оспорения подзаконов нормативен акт. Възражението е неоснователно. След като новият договор между ищеца и НЗОК е бил подписан на 31.05.2009 г., това е датата, до която аптеката е била обвързана от задължението си да продава лекарствени средства по цени, определени в отмененото указание към лекарствения списък. Ето защо, предвид установеното по делото, както и неоспорената по делото съдебно-счетоводната експертиза, решаващият съд основателно е приел, че за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 претърпените имуществени вреди са в размер на 22 593,03 лв. Неправилно е съдебното решение в частта, с която съдът е присъдил мораторна лихва за забава в размер на 10 060.81 лева. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай няма определен ден за изпълнение на задължението на НЗОК към едноличния търговец. По аргумент на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД НЗОК е в забава от поканата за изпълнение на задължението. Едва от този момент задължението става изискуемо. По делото липсва изрична покана от ЕТ "Мария Попова" за изпълнение на задължението преди подаване на исковата молба. Поради това съдът приема, че поканата за изпълнение е направена с подаване на исковата молба, от което следва, че лихви върху главницата се дължат от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ето защо, решението в частта, с която е осъдена НЗОК да заплати 10 060,81 лв. лихва (по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху размера на обезщетението за периода 01.02.2008 г. - 17.01.2013 г., следва да бъде отменено. По настоящото дело касационният жалбоподател - НЗОК гр. София, е направил своевременно искане за присъждане на сторени разноски по делото. Предпоставка за упражняване на правото на сторени разноски съгласно чл. 80 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК) е представяне на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание на съответната инстанция. Към настоящия момент по приложението на тази норма е постановено и ТР № 6/2013 г., на ВКС, в т. 8 на което изрично се приема, че искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустимо, когато не е представен списък на същите. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение, е разграничението, което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което е представянето на списък на разноските. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че когато се претендират разноски, следва да се представи списък, за да бъде сезиран надлежно съдът да се произнесе по искането. В конкретния случай касационният жалбоподател не е предоставил списък по чл. 80 от ГПК, поради което претендираните от него разноски не следва да се присъждат. Ответната страна по касационната жалба също е претендирала разноски своевременно, но не е представила доказателства за сторени такива, както и списък по см. на чл. 80 от ГПК, поради което не й се дължат такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,