Решение № 7663 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16020/2010 г.

Решение № 7663 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16020/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община, район "Кремиковци" против решение № 3221 от 21.10.2010 г. постановено по адм. дело № 1198 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му Ответникът по касационната жалба Станка Иванова Вачова не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок е по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил отказа на кмета на СО - район "Кремиковци" да завери молба - декларация за обстоятелствена проверка досежно недвижим имот, обективиран в писмо № 940-1741/4 от 13.01.2010 г. В мотивите си е приел, че административният съд е приел, че административният орган е бил длъжен да извърши исканата услуга при условията на обвързана компетентност. Не е в компетентност на кмета на район "Кремиковци" да преценява наличието на предпоставки за придобиване на правото на собственост за процесния имот, заверка за липса на акт за общинска собственост, се иска. Наличието на спор за права с трети лица, следва да се разреши по и правото да откаже издаването на нотариален акт за собственост, в този случай принадлежи на нотариуса. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- касационно основание за отмяната му съгл. чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Правилно административният съд е преценил, че обжалваният отказ да се извърши заверка на молба-декларация относно наличието на акт за общинска собственост за процесния имот, който за жалбоподателите желаят да се снабдят с документ за собственост чрез обстоятелствена проверка, представлява индивидуален административен акт. След като е такъв, компетентният административен орган е задължен да извърши проверка за допустимостта и основателността на искането за издаването му, съобразно изискванията на АПК. Правилно е преценено и, че при наличие на посочените в закона предпоставки, административният орган е длъжен да издаде положителен акт за извършване на административна услуга. В конкретният случай обаче, административният основателно и законосъобразно орган е отказал извършване на заверка, тъй като молителката не се легитимира пред него като лице, обосноваващо правния си интерес от исканата услуга, имаща отношение към процесния имот. Същата не представя скица, от която да е видно, че е вписана в разписния списък към действащия план, данъчна оценка, от която да е видно, че имотът е заявен по данъчната й партида. Освен желание за снабдяване с нотариален акт за собственост, обективирано в искането за извършване на заверка, молителката не представя никакви доказателства, от които да се установи наличието на правен интерес от издаване на индивидуален административен акт с положително за нея съдържание. Неправилно съдът е приел че административният орган е длъжен да извърши исканата административна услуга, без преценка за допустимост и основателност. Последните, съгласно изискванията на АПК, са задължителни за индивидуалния административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, както са задължителни за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Неправилно съдът приема и че проверявайки основанията за издаване на административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, административният орган упражнява права на нотариус. Налице ли е владение и в какъв срок се осъществява то, изтекла ли е в полза на физическото лице придобивна давност, са въпроси от компетентността на нотариус. В компетентност на административния орган, както се посочи и по-горе, е да провери предпоставките за допустимост и основателност за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. по изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Станка Иванова Вачова да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд