Решение № 3747 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2021 г.

Решение № 3747 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2021 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ГИП - 60" ЕООД, представено от управителя И. Пейчева, срещу решение № 19/12.04.2021 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 101 по описа за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-2600/4247/13.08.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Твърди пропуск на съда да възприеме допуснати от администрацията съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието при издаването на акта. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Русе АУПДВ е установено в тежест на "ГИП - 60" ЕООД задължение за плащане на сумата 31 811. 96 лева, представляваща 40 % от изплатена на дружеството през втората и третата години от ангажимента сума по заявления за кампании 2013 и 2014 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от направление "Биологично растениевъдство". Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия ангажимент на "ГИП - 60" ЕООД с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 с изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016 г. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "б" във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не били нарушени административнопроизводствените правила. Той притежавал формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с която изпълнителният директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени правните норми, определящи установените с акта вземания като публични държавни. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г. / на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделими и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Източник на вземането е прекратяването на агроекологичния ангажимент - чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11 от 16 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент са тези по чл. 18, ал. 3, като относима към избраното от администрацията фактическото основание е разпоредбата на т. 3 на чл. 18, ал. 3 от Наредбата. Моментът на прекратяване на поетия ангажимент е от значение за определяне на подлежащата на възстановяване част от получената помощ /чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/. "ГИП - 60" ЕООД е одобрено за участие по мярка 214 "Агроекологично производство" от ПРСР 2007-2013 през кампании 2012, 2013 и 2014. Поетият ангажимент е прекратен в срока по чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредбата, тъй като агроекологичният ангажимент на подпомаганото лице е прекратен до края на четвъртата година, считано от годината на първоначално одобрение по мярката /определена в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредбата/. Дължимо е възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ за кампании 2013 и 2014. След изменението на ЗПЗП от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и на сключените договори между фонда и получателите на безвъзмездна финансова помощ, които са извън приложното поле на ЗУСЕСИФ, е признато качеството административни договори. Характеристиките на административен договор по чл. 19а АПК притежава сключения от касатора договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие на акта с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Към този момент е несъмнено прилагането на института на административния договор към договора, сключен от ответника по касация с ДФЗ. С арг. от чл. 27, ал. 5 ЗПЗП възникналото от административния договор вземане е публично държавно. Установяването му с АУПДВ е в съответствие с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Обратно на убеждението на касатора за за конкретното вземане не са налице предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което да е процесуална пречка за установяването на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК. Правилно първостепенният съд е съобразил действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. По правилото на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. / започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Касаторът е ползвател на финансова помощ по мярка 214 "Агроекологично производство" от ПРСР 2007-2013 с направление "Биологично растениевъдство". Това производство е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но доколкото за него е приложима Наредба № 11 от 6.04.2009 г., то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим е редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение оплакването за пропуск на съда да възприеме пороци на формата на административния акт. Инстанцията по същество е приела за относими към фактическото основание разпоредбите, посочени от администрацията като правно основание за издаването на акта. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение