Решение № 3770 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 96/2012 г.

Решение № 3770 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 96/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Миленов, надлежно упълномощен процесуален представител на Иван Александров Георгиев от с. Гаганица, общ. Берковица, обл. Монтана, против решение с дата 20.10.11 г. по адм. д. № 454/11 г. по описа на Административен съд - Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба, Георги Александров Георгиев, в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците, Началник РДНСК Северозападен район и Мариус Георгиев Георгиев, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Иван Александров Георгиев срещу Заповед № ДК-02-СЗР-217/11.07.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Северозападен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "Масивна жилищна сграда", находяща се частично в УПИ ХVII и в УПИ ХVIII, кв. 7 по плана на с. Гаганица, общ. Берковица. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план. С оглед установения период на извършване на строежа, 1976 г., съдът е изследвал приложимостта на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ и обосновано е приел липсата на условия за признаване статут на търпимост по отношение на същия. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяната му като необосновано, е неоснователна. При безспорната липса на строителни книжа, основният касационен довод е за търпимост на строежа в условието на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, съгласно който търпими са и не подлежат на премахване и забрана за ползване, строежите извършени без строителни книжа до 07.04.1987 г., но допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон. Процесният строеж не отговаря на предпоставките, визирани в цитираната разпоредба, тъй като представлява сграда, пристроена към съществуваща в УПИ ХVIII жилищна сграда и навлизаща с около два метра в съседния УПИ ХVII. Както по времето на изграждането, така и понастоящем сградите на основното застрояване се разполагат на 3 м от вътрешната регулационна линия, или свързано на самата нея със съгласие на собствениците на двата урегулирани поземлени имота. В случая, процесната сграда е ситуирана в съседния имот по недопустим начин, предвид което условия да бъде признат по отношение на нея статут на търпимост, не са налице. Правноирелевантен е фактът, че по време на извършване на строежа двата имота са били собственост на наследодателя на касатора, тъй като установяванията доколкото са налице по делото са единствено за негово мълчаливо съгласие или непротивопоставяне на строежа, не и за съответни на законовите изисквания действия. Нямат отношение към спора за законност на строежа и твърденията за придобиването му по давност, още повече, че относно собствеността на касатора върху този строеж няма спор. Следва обжалваното решение като правилно, постановено в унисон с доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон, да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение