Решение № 5045 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4760/2018 г.

Решение № 5045 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4760/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Б. Й., подадена чрез адв. Г. И., и на В. Т., подадена чрез адв. Р. К., срещу решение № 5 от 15.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което министърът е оттеглил своя заповед № РД-782/24.11.2017 г. Според жалбоподателите заповедта е нищожна като издадена на неприложимо правно основание по чл. 156, ал. 1 АПК, тъй като по оспорване на оттеглената заповед няма образувано производство пред съд. Алтернативно поддържат становище за незаконосъобразност на акта и твърдят, че е издаден при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Според касаторите актът е издаден в противоречие със задължителни указания на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязъл в сила съдебен акт, противоречи на целта на закона и принципите за предвидимост и безпристрастност на действията на държавната администрация. Искат отмяна на оспорената заповед. Претендират разноски. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Твърди, че оттеглянето на издаден от органа акт е процесуално действие, поради което в настоящото производство липсва годен за обжалване административен акт. Алтернативно поддържа становище за неговата законосъобразност. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното: С решение № 9236 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 8972/2014 г. тричленен състав на ВАС е отменил решение № 19/31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на Природен парк "Витоша" с площта на имот с идентификатор 68134.2095.640, собственост на Б. Й. и имот с идентификатор 68134.2096.391, собственост на В. Т. В тази част съдебният акт е оставен в сила с решение № 4144 от 4.04.2017 г. по адм. д. № 12973/2017 г. на петчленен състав на ВАС. С. е изпратил преписката на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определил на органа шестмесечен срок. В мотивите на влязлото в сила решение съдът е приел, че имотите на двамата жалбоподатели не отговарят на характеристиката на защитена територия, тъй като представляват деградирал фрагмент, без типичен растителен видов състав и структура, с наличие на екзоти и инвазивни видове, функционално и пространствено са откъснати от територията на парка посредством урбанизирана територия – 20 м. широко шосе. Съдът е установил, че имотите не са продължение на естествена екосистема. Имотите са придобили градоустройствен статут през 1959 г. и представляват урбанизирана територия. В този смисъл е било направено и предложение от нарочна комисия за изключване на имотите от обхвата на природния парк. В изпълнение на съдебното решение, със заповед № РД-782/24.11.2017 г. министърът на околната среда и водите, на основание чл. 38, ал. 5 на чл. 42, ал. 5, във връзка е чл. 42. aл. 1, чл. 41, т. 3 и чл. 42. ал. 5 ЗЗТ и проведена от Министерство на околната среда и водите процедура по глава трета от ЗЗТ за намаляване и увеличаване на площта на Природен парк, Витоша", е намалил с 10, 390 дка площта на Природен парк "Витоша" - за имоти с идентификатор 68134.2095.640, собственост на Б. Й. и имот с идентификатор 68134.2096.391, собственост на В. Т.. Тази заповед е оспорена от Сдружение "Коалиция Природа България", като жалбата е подадена чрез административния орган на 15.01.2018 г. На същата дата министърът на околната среда и водите е издал оспореното в настоящото производство решение № 5, с което е оттеглил заповед № Д-782/24.11.2017 г. на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Жалбоподателите имат правен интерес от оспорване на решението на министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 147 АПК индивидуалните административни актове, каквото е обжалваното решение, могат да се оспорват само от лица, чиито права и законни интереси са нарушени или пряко застрашени от акта. За жалбоподателите е налице пряк правен интерес, тъй като с търсената отмяна на оспорения административен акт ще бъде предотвратено настъпването на неблагоприятни правни последици в правната им сфера. Правният интерес е личен, тъй като защитават свои субективни права и законни интереси. Правният им интерес е и непосредствен, защото административният акт изменя и ограничава техни права. Оспореното решение е валиден административен акт. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК. Министърът на околната среда и водите е издал акта на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Правилата за оттегляне на административния акт по чл. 156 АПК предполагат вече образувано дело по оспорването му, а не само постъпила жалба при органа, макар и адресирана до съда. Оттеглянето на административен акт в хипотезата на чл. 156 АПК е упражняване на процесуално право, на правна възможност на органа, страна в съдебно производство. Упражняването на всяко процесуално право е въпрос на субективна преценка на носителя му, но при наличие на визираните в съответната норма правопораждащи и липсата на правопогасяващи предпоставки. При проверка законосъобразността на административния акт съдът е обвързан от правното основание, посочено в акта. В случая не са налице визираните от органа предпоставки на чл. 156, ал. 1 АПК, тъй като не е образувано съдебно производство; не е поискано съгласието на третите лица, за които оттегленият акт е създал права - на жалбоподателите Б. Й. и В. Т. Предвид изложеното съдебният състав приема, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което подлежи на отмяна. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното искане от жалбоподателите за присъждане на разноските по делото е основателно. Те са доказани по размер с представените по делото договори за правна защита и съдействие, съгласно които уговорените адвокатски възнаграждения са заплатени изцяло и в брой - 1000 лв. от Б. Й., 1200 лв. от В. Т., както и с вносните документи за платени държавни такси - по 10 лв. за всеки от жалбоподателите. Направеното от пълномощника на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е неоснователно, предвид характера на производството и процесуалната активност на жалбоподателите, поради което в тежест на Министерството на околната среда и водите следва да бъдат възложени разноски в размер 2 220 лв. Воден от горното, Върховният административен съд