Решение № 9044 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2010 г.

Решение № 9044 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Варна, чрез юрк. Б. Игнатов, против Решение № 82 от 15.01.2010 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2518 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Интерцитрус" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Н. Габровски, 1, представлявано от управителя Кирил Николов Николов, е отменено Решение № 4444-502-1111/14.04.2009 г. на началника на МП - Варна Запад, потвърдено с Решение № И47-138-1-1/14.08.2009 г. на началника на Митница Варна, с което е определен нов размер на митническата облагаема стойност по ЕАД № 08BG002002H0062132/17.08.2008 г. и са определени публични вземания в размер на 456,13 лв. мито и 1 516,63 лв. ДДС. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" и ал. 3 от ЗМ, чл. 39, ал. 1 ЗМ и чл. 32, д/, ii/ и т. 3 от Регламент № 2913/1992 г. относно размера и включването на транспортни разходи в митническата облагаема стойност по доставката на внесените с процесния ЕАД стоки-пресни лимони - под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба" от Аржентина. Поддържа се, че решаващите мотиви на първоинстанционния съд се основават на частни документи с недостоверни дати и без материална доказателствена сила, а в частта за разноски на спечелилата делото страна е присъдено адвокатско възнаграждение в неоправдан размер с оглед материалния интерес по делото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против процесния митнически акт евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба "Интерцитрус" ООД, чрез адв. Г. Горанов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: При поставяне на внесената стока под посочения режим с цитирания ЕАД е декларирана митническа стойност в размер на 25 049 лв. на база на представена фактура за покупко-продажба № 0222/12.08.2008 г. при декларирани условия на доставка в клетка 20 на ЕАД CFR /cost and freight/ Варна /стойност и навло/. В процедура по последващ контрол след проверка на счетоводните сметки и документи било установено издаването и осчетоводяването на фактура за извършен транспорт от Буенос Айрес до Варна № BGIM0004986 от 15.08.2008 г. на стойност 5 736 щатски долара към доставчика на транспортната услуга "AS AGENT OF CMA CGM", плащането по която на 14.08.2008 г. било доказано с банково извлечение. Със стойността по тази фактура с левова равностойност 7 127,04 лв. е увеличена декларираната митническа облагаема стойност и са установени допълнителни публични вземания. Последващата проверка е приключила без представяне на доказателства от страна на вносителя. След приключване на проверката, при оспорването на митническия акт по административен ред са представени кредитна нота № 029/27.02.2009 г. към фактура № BGIM0004986 от 15.08.2008 г., писмо от 27.02.2009 г. и кредитно известие към фактура № 0222/12.08.2008 г. от 02.03.2009 г. като адресатът на митническия акт е твърдял, че спорната сума му е възстановена по банков път от страна на доставчика "VINCENTE TRAPANI". Със заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието без оспорване пред първоинстанционния съд, е установено отразяването на посочените документи в счетоводството на вносителя, както и ефективното получаване на спорната сума по негова банкова сметка на 03.03.2009 г. За да отмени процесния митнически акт, първоинстанционният съд е приел, че съгласно условията на доставката, вписани в кл. 20 на ЕАД - CFR /cost and freight/ стойност и навло/, сумата за транспорт е включена в платената цена по приложената към декларацията фактура № 0222/12.08.2008 г. и плащането на спорната сума от страна на вносителя към транспортния доставчик е било вместо задължения за това доставчик, от когото с писмо вносителят е поискал връщането на сумата и тя е била върната на 03.03.2009 г. Решението е постановено обосновано на събраните в производствата по издаване и по оспорване на митническия акт доказателства и в съгласие с материалния закон. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" и ал. 3 от ЗМ, чл. 39, ал. 1 ЗМ и чл. 32, д/, ii/ и т. 3 от Регламент № 2913/1992 г., при определяне на митническата облагаема стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят транспортните и застрахователните разходи за тези стоки. Декларираните от вносителя условия на доставка означават, че вносителят се е задължил и платил стойността на стоката и навлото за нея в цената на фактурата, приложена към ЕАД. Плащането на транспортни разходи вместо доставчика и възстановяването на сумата от последния потвърждават, че административният орган не е доказал, че плащането на транспортните разходи е за сметка на купувача. В тежест на административния орган, издал акта, е да докаже условията за неговата законосъобразност. Най-напред, е следвало да бъде установено, че договорените от страните по доставката условия са изисквали транспортните разходи по нея до пристанището на вносителя да са за сметка на последния. Това не е установено с декларираните условия - CFR /cost and freight/ стойност и навло/. Посочените условия сочат уговорено пристанище в местоназначението Варна, като при това транспортните разходи са за сметка на доставчика. За да се докаже обратното-че те са за сметка на вносителя, е следвало да се установи, че тези разходи са платени от вносителя от негово име и за негова сметка. Събраните доказателства за плащане на транспортните разходи от свое име, но за сметка на доставчика са в подкрепа на извода, направен от първоинстанционния съд, че с процесната стойност не следва да се увеличава митническата облагаема стойност. Простото твърдение в касационната жалба, че веднъж върната на вносителя, процесната сума може отново да бъде преведена на доставчика е чисто хипотетично и не сочи на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението. Не е такова нарушение и изграждането на фактическите изводи въз основа на частни документи при липсата на всякакви други в подкрепа на тезата на административния орган. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Оплакването против решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то не е мотивирано с твърдения относно фактическата и правна сложност на делото, а е основано само на размера на процесния материален интерес. При този изход на процеса, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 400 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение