Решение № 9130 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2018 г.

Решение № 9130 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Правец срещу решение № 94 от 31.01.2018 година на Административен съд София област по адм. д. № 795/2017 година, с което съдът е отменил негов отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка по искане вх. № 9400 – 2366/20.07.2017 година на М. Петров от [населено място], обективиран в писмо изх. № 9400-2366 (1)/28.07.2017 година и е задължил кмета на община Правец да издаде удостоверение за данъчна оценка по искането. Касаторът релевира възражения за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради липса на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. При условията на евентуалност твърди неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба, М. Петков, в писмен отговор, мотивира неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При проверка на релевираните касационни основания, съдебният състав констатира следните пороци на обжалваното съдебно решение: Производството пред АССО е образувано по жалба на М. Петров от [населено място] срещу писмо изх. № 9400-2366 (1)/28.07.2017 година на кмета на община Правец, като според жалбоподателя писмото обективира отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка по негово искане вх. № 9400 – 2366/20.07.2017 година. С обжалваното съдебно решение, съдът е отменил отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на кмета на община Правец по искане вх. № 9400 – 2366/20.07.2017 година на М. Петров от [населено място], обективиран в писмо изх. № 9400-2366 (1)/28.07.2017 година, като е задължил кмета на община Правец да издаде удостоверение за данъчна оценка по искането. Производството пред АССО е развито по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с пар. 8 ПЗР на АПК. Съдът е преценявал сроковете и реда за обжалване на акта съобразно правилата на АПК. Приел е, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледал е акта, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, като такъв с правна квалификация чл. 21, ал. 3 АПК. Върнал е преписката на кмета на община Правец за издаване на исканото удостоверение в срок по реда на АПК. Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения: Инициираното от М. Петков от [населено място] административно производство, е приключило с отказ по чл. 91, ал. 1 от ДОПК за издаване на горепосочения документ /удостоверение за данъчна оценка/ и е регулирано от нормите на глава ХII от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - "Административно обслужване". Съгласно чл. 88, ал. 1 от ДОПК, обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Заявеното от ответника по касация искане за определяне на данъчна оценка на имот попада в хипотезите на чл. 88, ал. 1 от ДОПК, т. к. касае издаване на удостоверителен документ от орган по приходите в общината, който има значение за упражняване на права - чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, във вр. с чл. 20 от ЗМДТ и с чл. 88 и сл. от ДОПК. Приложение към настоящия казус намират разпоредбите на чл. 88 - чл. 97 от ДОПК, видно от които отказът за издаване на поисканото удостоверение подлежи на специален режим на оспорване по административен (чл. 92 от ДОПК) и по съдебен ред (чл. 95 от ДОПК), изключващ приложимост на общия ред за обжалване на индивидуалните административни актове. Правилата за издаване и оспорване на актове от категорията на процесния са специални по отношение на тези за извършване на административни услуги и за оспорване на отказите за предоставянето им по смисъла на § 8 ПЗР на АПК, както и по отношение на актовете, постановявани в други производства по реда на ДОПК. В случая е установен нарочен процесуален ред за издаване и обжалване на данъчните документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респ. - за отказ за издаване на такива. Видно от съдържанието на спорното правоотношение, същото се регулира от правилата на ДОПК, а не на АПК. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че доколкото първоинстанционният съд е провел съдебно производство по реда на чл. 145 и следв. от АПК и е квалифицирал акта, предмет на съдебен контрол като такъв по чл. 21, ал. 3 АПК, същият е постановил неправилно съдебно решение при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорваното решение на АССО е неправилно постановено в производство по чл. 145 и следващите от АПК, а не по реда на чл. 95, ал. 1 от ДОПК. За пълнота на изложението, касационната инстанция посочва, че удостоверението за данъчна оценка представлява акт по чл. 88 ДОПК, както и отказът да бъде издадено удостоверение представлява такъв акт. Искането за издаване на удостоверение за данъчна оценка не предствлява искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Удостоверението за данъчна оценка е от значение за упражняване на права и задължения по смисъла на чл. 88 ДОПК. Редът за обжалване на този отказ е по чл. 95 ДОПК. В конкретната хипотеза обаче отказът е постановен от кмета на община Правец, спрямо когото няма горестоящ административен орган. Предвид това, след връщане на делото на АССО за ново разглеждане по реда на ДОПК, съдебният състав следва да осъществи контрол за валидност на обжалвания акт, съобразявайки правилата на Закона за местните данъци и такси във връзка с ДОПК досежно компетентността на органите за издаване на удостоверения за данъчни оценки. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че като е приложил неправилен ред за съдебен контрол за законосъобразност, административният съд е постановил съдебно решение при допуснати съществени процесуални нарушения, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на АССО за ново разглеждане по реда на чл. 95 ДОПК, като съдът осъществи контрол за законосъобразност /валидност/ на обжалвания акт. По искането за разноски ще се произнесе съда при новото разглеждане на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховен административен съд