Решение № 13095 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2014 г.

ВАСVIII отделение04.11.2014 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Мотиви

Решение № 13095 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 577 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2964/2012 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав. С решението е отменен Ревизионен акт № 241201548 от 04.06.2012 г., издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1079 от 24.08.2012 г. на Заместник директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта с която на "Агротон" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 23 738.60 лв. по фактури № 208 от 10.01.2011 г. и 250 от 17.01.2011 г., издадени от "Тера трейдинг" ЕООД, гр. Бургас. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът -"Агротон " ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на дружеството, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - Пловдив е отменил Ревизионен акт № 241201548 от 04.06.2012 г., издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1079 от 24.08.2012 г. на Заместник директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта с която на "Агротон" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 23 738.60 лв. по фактури № 208 от 14.01.2011 г. и 250 от 17.01.2011 г., издадени от "Тера трейдинг" ЕООД, гр. Бургас. Административният съд е преценил РА като валиден данъчен акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. За да обоснове този резултат, АДмС - Пловдив е установил следното: В административното производство органа по приходите след анализ на представените документи от прекия доставчик на РЛ, както и посочените предходни доставчици на "Тера трейдинг" ЕООД, е констатирал, че към 01.01.2011 г., "Полифийд груп" ЕООД е разполагал с налично количество от 105 049.00 кг. слънчоглед. От тях 55 120.00 кг са доставени на "Тера трейдинг" ЕООД на 03.01.2011 г. и 50 000.00 кг. са фактурирани на 04.01.2011 г. на ПТК "Съгласие", гр. Стралджа, с което според ревизиращите органи се е изчерпало цялото количество слънчоглед, притежавано от "Полифийд груп" ЕООД. Съответно, направен е извод, че останалото количество по фактури от 06.01.2011 г. за 24.6, т., от 07.01.2011 г. за 79.6, т. и от 15.01.2011 г. за 20.74т., или общо за 124.94, т., няма как да е доставено на "Тера трейдинг" ЕООД, тъй като "Полифийд груп" ЕООД не е разполагало с наличните количества, доколкото не е установено, дружеството да е получател по други доставки на слънчоглед след 11.01.2011 г. Окончателните констатации на ревизиращите органи са били, че на "Тера трейдинг" ЕООД е фактурирано общо количество 180 000 кг. слънчоглед. От това количество не е налице наличност на стока за 124 940 кг., за което са съставени кантарни бележки от 06.01.2011 г., 07.01.2011 г. и 15.01.2011 г. Въз основа на това е формиран крайният извод, че липсва доставка на стока "слънчоглед" за 124 940 кг., извършена от "Тера трейдинг" ЕООД към "Агротон" ЕООД. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 738.60 лв., частично по фактури № 208/14.01.2011 г. и № 250/17.01.2011 г., съответстващ на данъчна основа 118 693 лв. (124 940 кг х 0.95 лв.). Съдът в пространните си мотиви е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключението на ССчЕ. Приел е за доказано, че издадените от "Тера Трейдинг" ЕООД фактури, с предмет маслодаен слънчоглед документират реални облагаеми доставки. Позовал се е и на практика на СЕС. Констатирал е, че е налице и последваща реализация на процесната стока - износ към турско дружество, т. е. налице е предпоставката на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС предвид факта на използване на получените стоки за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставки по фактури, издадени от "Тера Трейдинг" ЕООД с предмет маслодаен слънчоглед. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени както от прекия доставчик, от ревизираното дружество, така и от дружеството осъществило транспорта на стоките, приложимите правни норми, както и практика на СЕС, и правилно е стигнал до извод за реално осъществени доставки по спорните фактури. Следва да се посочи, че в случая предмет на сделките са родово определена вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. Неоснователни са доводите на касатора за неустановеност на реалното осъществяване на доставките при ангажирани доказателства за разполагаемостта на стоката от прекия доставчик, надлежното осчетоводяване на фактурите, осъщественото плащане по банков път, представен договор за продажба, приемо-предавателен протокол, кантарни бележки, товарителници, фактури за транспортни услуги, товарителници, тахошайби и декларации за произход. В тази насока е и заключението на ССчЕ, при изготвянето на което вещото лице е извършило проверка както в счетоводството на ревизираното лице и на доставчика. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките, както и последващата им реализация - осъществен износ към турското дружество - "Birlik Celtik - Yag Gidaakaryakit" Ltd, Uzukopru. В настоящия казус следва бъде съобразено и приетото в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., постановено при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед изложеното, решението е правилно, не страда от пороците релевирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, PEШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2964/2012 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав. Решението е окончателно.

Цитирани разпоредби

1