Решение № 4247 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2008 г.
ВАСV отделение31.03.2009 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 811 от 03.09.2008 г., постановено по адм. дело № 1422/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4247 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на адв. Орманлиева, като пълномощник на Гергана Петрова Аврамова срещу решение № 811 от 03.09.2008 г., постановено по адм. дело № 1422/2008 г. от Административен съд - София-град. Счита, че същото е неправилно - като необосновано - постановено при неизяснена фактическа обстановка и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени обжалвания акт - Заповед № ЧР-2-34/15.02.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и осъди АСП да заплати на доверителката й обезщетение за времето, през което е заемала държавна служба. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Със заповед № ЧЛ-1 549/24.10.2007 г. на основание чл. 15, ал. 1 ЗДСл Изпълнителният директор на АСП е назначил Гергана Петрова Аврамова на длъжността "главен експерт" в отдел "Закрила на детето", с ранг IV младши, длъжностно ниво Б7 в Дирекция "Социално подпомагане" общ. Сандански, обл. Благоевград със срок до завръщане на титуляра Петранка Асенова Аврамова. Със заповед № ЧР-2 33/15.02.2008 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл и лична молба от лицето Изпълнителният директор на АСП прекратил служебното правоотношение с Петранка Асенова Аврамова, считано от 20.02.2008 г. Със заповед № ЧР-2 34/15.02.2008 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 ЗДСл Изпълнителният директор на АСП прекратил служебното правоотношение с Гергана Петрова Аврамова, считано от 20.02.2008 г. поради завръщане на замествания държавен служител. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил жалбата Гергана Аврамова против Заповед № ЧР-2-34/15.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АСП. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 7 ЗДСл дава възможност на органа по назначаването да прекрати без предизвестие правоотношението с държавен служител, назначен на срочно правоотношение в хипотезата на чл. 15 ЗДСл поради завръщането на замествания държавен служител. Правоотношението на жалбоподателката има срочен характер и подлежи на прекратяване при завръщането на титуляра. При положение, че на датата 20.02.2008 г., когато се прекратява служебното правоотношение на заместващия служител, служителката - титуляр Петранка Аврамова е напуснала, счита се, че тя се завръща на работа, след което се издава административния акт за прекратяване на служебното й правоотношение. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Гергана Аврамова е законосъобразен административен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение