Решение № 16953 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2013 г.

Решение № 16953 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез юрк. Радостина Методиева, срещу решение № 2126 от 13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5492/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците - "Аква-Вак" ООД, гр. Разлог, "Варуна" АД, гр. София, "Герзовица" ООД, гр. Смолян, "Станчо Хаджидимитров" АД, гр. София, ЕТ "Слава - К. И. С. - Спас Андонов", гр. Благоевград, "Снабдяване, заготовки и монтаж" ООД, с. Покровник, община Благоевград, област Благоевград, "Елпро - Ес" ООД, гр. Сандански, "Хидроенерджи" ООД, гр. Благоевград, "ВЕЦ Яхиново" ЕООД, гр. Благоевград, "Хидроенергострой" ООД, гр. Благоевград, "Рабиша-Ел" ЕООД, гр. Благоевград, "Аверс" ООД, гр. Благоевград, "Вария" ЕООД, гр. София, "МВЕЦ-Буйновска" ЕООД, с. Борино, община Борино, област Смолян, "Погледец-Лесинвест", гр. Разлог, "Водемил" ЕООД, гр. Кресна, "Микро ВЕЦ Косица" АД, гр. София, Кооперация "Паралел 2000", гр. Кюстендил, "Росина-Цанкови" ООД, гр. Априлци, област Ловеч, "Енерджи Инвестмънтс" АД, гр. София, "Диамал АМ" ООД, гр. София, "Ариел-ТН" ЕООД, гр. Мездра, "Медиком-Електрик" ООД, гр. Троян в писмено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата като неоснователна. Ответникът - "Инструмент" ЕООД, гр. Габрово, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Ответниците - "Ми-ВЕЦ" ЕООД, гр. Девин и "Ветос" ООД, с. Стойките, област Смолян, представят писмен отговор, с който искат жалбата да бъде отхвърлена, а решението като правилно - оставено в сила. Същото становище поддържат и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Ответниците - "Райтър" ЕООД, гр. Велико Търново и "Диб-2004" ЕООД, гр. София, в открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители изразяват становища за неоснователност на жалбата. Ответниците - "Сиесайеф хидро" АД, гр. София, "Вега 2000" ООД, гр. Пирдоп и "Про Арм" ЕООД, гр. София, не изказват мнение. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение" АД, гр. София, представлявано от юрк. Иванова, счита жалбата за основателна. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, не се ангажира със становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - първа колегия, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, е оставил без разглеждане жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр. Благоевград и "МВЕЦ Изток" ООД, гр. Разлог, против Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, в частта по т. 7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112,48 лв./МВтч" и е прекратил производството по делото в тази му част. Отменил е цитираното Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в частта по т. 7 и е върнал делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. В частта, имаща характер на определение, решението като необжалвано е влязло в сила, поради което не е предмет на обсъждане от настоящата инстанция. В частта по същество съдът е развил съображения, че оспореното Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в частта, по т. 7, е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (ЗВАЕИБ) (отм. с § 4 от ПЗР на Закона за енергията от възобновяеми източници, ДВ, бр. 35/03.05.2011 г.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) (ред. ДВ, бр. 62 от 2007 г.) и в несъответствие с целта на закона - чл. 2 от ЗВАЕИБ (отм.). В нарушение на разпоредбите на ЗВАЕИБ (отм.) и НРЦЕЕ бил въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове ВЕЦ - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г.". В нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, ДКЕВР в мотивите на оспореното решение не била посочила фактически и правни основания относно въведения критерий, нито такива се съдържали в доклада на експертната група, представен за обществено обсъждане, нито при провеждане на заседанието за приемане на решението. Липсата на фактически и правни основания по въведения критерии в т. 7 от обжалваното решение препятствала възможността за защита на засегнатите лица и осъществяване на съдебен контрол, поради което представлявала съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславяла отмяна на решението в тази част. Решението в обжалваната част - т. 7 било постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ, с които не била дадена възможност за използване на допълнителен критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г.". Посочването в т. 7 на обжалваното решение на датата - 19.06.2007 г. не било нормативно обосновано и не следвало да се свързва с обнародването на закона в Държавен вестник, както и да представлява критерий за диференциация на ВЕЦ и определяне на преференциални цени на тази основа. Решението в обжалваната част - т. 7 не съответствало и на целта на закона. Въвеждането на времеви критерий по отношение производителите на електрическа енергия от ВЕИ, според въвеждането на съоръженията в търговска експлоатация, предпоставяло условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминиране на отделните производители на ел. енергия от ВЕИ. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият петчленен състав напълно споделя направените в решението изводи. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за въвеждането на допълнителен разграничителен времеви критерий "въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г. " при определянето на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. Въвеждането на такъв допълнителен критерий не е нормативно обосновано. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че след като изрично не е предвидено в ЗВАЕИБ (отм.) и в НРЦЕЕ, нито пък е била предоставена нормативна възможност комисията да използва критерий, който не е нормативно определен за диференциация на преференциалните цени, въвеждането му ограничава кръга на ползващите се от въведените с акта преференциални цени и по този начин създава условия на неравнопоставеност и за нелоялна конкуренция. Липсата на фактически основания за въвеждането на допълнителен критерий възпрепятства и защитата на адресатите на акта, както и осъществяването на контрола за законосъобразността му. Правилно съдът е приел, че това от своя страна представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяната му. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за несъответствие на издадения административен акт с целите на закона. По изложените съображения решението на Върховния административен съд - четвърто отделение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,