Решение № 4101 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2020 г.

Решение № 4101 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Сити контрол и Каруош" ЕООД, гр. Търговище, чрез процесуален представител, срещу Решение № 105/01.10.2020 г. по адм. д. № 209/2020 г. на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 215 – ФК от 17.08.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД " Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решаващият състав не е съобразил представените доказателства за закупуването и въвеждането в експлоатация на едно фискално устройство за процесната клетка № 2. Подчертава, че към момента на издаването на заповедта посочената в нея цел е изпълнена, тъй като нарушението е преустановено. Намира, че наложената принудителна мярка е в колизия с принципа на съразмерност, регламентиран с чл. 6, ал. 2 АПК, както и, че изложените от издателя на акта мотиви досежно продължителността на срока са неотносими. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел " Оперативни дейности"- Варна в ГД " Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на "Сити контрол и Каруош" ЕООД, гр. Търговище срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 215 – ФК от 17.08.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД " Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – вендинг автомат на автомивка на самообслужване – клетка № 2, находящ се в гр. Търговище, ул. "Цар Освободител" № 43 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, както и, че нейната продължителност е съобразена с тежестта на нарушението. Решаващият състав е съобразил размера на установения оборот за деня, естеството на предлаганата услуга, както и, че липсата на касов апарат създава предпоставки да не се отчита реалния оборот през продължителен период от време, с оглед на което е достигнал до извода, че при определяне на продължителността на срока е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължението по л. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, чието осъществяване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС в приложимата по време редакция. В частност, при проверка на 29.07.2020 г. от органите по приходите е констатирано, че в автомивка на самообслужване, стопанисвана от дружеството, състояща се от шест клетки с вендинг автомати, търговецът продава услуги чрез автомат за самообслужване за миене на автомобили в клетка 2, без към него да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално устройство. Установено е още, че натрупаният оборот от клетка № 2 към момента е в размер на 364 лв., както и, че в обекта са налични две фискални устройства, но автоматите за самообслужване нямат такива. При тези релевантни факти и обстоятелства правилно първостепенният съд е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" ЗДДС, обуславяща прилагането на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил представените доказателства за закупуване на фискално устройство за клетка № 2, в резултат на което е достигнал до необосносновани изводи. Решаващият състав изрично е посочил, че закупуването на фискално устройство след констатиране на нарушението не е обстоятелство, което препятства налагането на ПАМ. Същото не обуславя и определянето на нейната продължителност в срок по – кратък от средния съобразно нормативно дефинираните му параметри. Действително, по аргумент от чл. 22 ЗАНН, една от нормативно предвидените цели за прилагането на ПАМ е преустановяването на административните нарушения, но наред с това законодателят е обвързал налагането на ПАМ и с тяхното предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че преустановяването на процесното нарушение към датата на издаване на оспорената заповед не е пречка за налагането на ПАМ, нито е в корелация с дължимата преценка за законосъобразност на оспорения акт. Изложените в него мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, са съобразени с вида на нарушението и с конкретната фактическа установеност, с оглед на което същият се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава без да се създават предпоставки за причиняване на непропорционални вреди на дружеството. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконслутско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 100 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение