Решение № 8379 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2016 г.
ВАСVIII отделение06.07.2016 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № № 253 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1308/2015 г., г. по описа на Административен съд - В.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - В.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8379 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Б. С., в качеството си на ЕТ "Е.-2005-Й. С." - гр. О., срещу Решение № 253 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1308/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата му срешу Ревизионен акт (РА) № Р-25- 1300698-091-01/27.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден, съответно изменен с Решение № 113/16.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания периода 2009 г. - 2011 г. вкл. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, в оспорената му част, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че липсват мотиви относно оплакването, че е налице нередовно уведомяване за извършената ревизия, тъй като всички съобщения са връчени в нарушение на чл. 32 от ДОПК; цялата ревизия е била проведена без неговото участие и без да е представил никакви доказателства, тъй като не му е била дадена възможност; твърди също така, че от събраните при ревизията документи, не са налице данни за наличие на хипотезата на чл. 122, т. 7 от ДОПК. В заключение се претендира отмяна на решението и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. О. Д. на Дирекция "ОДОП" -В., не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното решение АС - В. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Е.-2005-Й. С." - гр. О. срещу Ревизионен акт № Р-25- 1300698-091-01/27.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден, съответно изменен с Решение № 113/16.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания периода 2009 г. - 2011 г. включително. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са налице посочените в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК обстоятелства. Жалбоподателят, от друга страна не е успял да обори констатациите в РА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, поради релевираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основателен е довода на жалбоподателят, че съдът не се е произнесъл по възражението му за допуснато нарушение на чл. 32 от ДОПК при връчване на книжата и съобщенията по реда на този текст. Съдът не е изложил собствени конкретни съображения защо приема, че ревизията е правилно извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, а се е позовавал единствено на твърдението, че органа по приходите, че правилно е бил определен реда на облагане по чл. 122 от ДОПК. Съдът не е обсъдил основни обстоятелства свързани с предмета на спора. Липсата на съществени и собствени мотиви в решението, винаги е преценявано от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение