Решение № 247 от 24.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 726/2013 г.

Решение № 247 от 24.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 726/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК по искания от осъдените З. Ю. Р., Ф. Ф. Р., З. Б. П. и М. А. М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела присъда № 362/19.VI.2012 г. по нохд № 198/2012 г. на РС - Разград и решение № 102/17.Х.2012 г. по внохд № 219/2012 г. на ОС - Разград и оправдаване по възведените против тях обвинения по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК или делото да се върне за ново разглеждане. Исканията на четиримата осъдени са еднакви, изготвени са от адвокат-защитника им в настоящето производство. Наведени са еднакви доводи - присъдата и въззивното решение противоречат на материалния закон (чл. 26, ал. 1 и чл. 212 от НК) и са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 94, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3 от НПК) и неоснователен отказ за събиране и проверка на нови доказателства (чл. 114, ал. 2 във вр. с чл. 86, чл. 12 и чл. 16 от НПК). Искането е в алтернатива - да се отменят въззивното решение и първоинстанционна присъда и да бъдат оправдани или след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. След преценка на доводите от осъдените и техния защитник в настоящето производство, както и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъда № 362/19.VI.2012 г. по н. о. х. д. № 198/2012 г. на РС - Разград подсъдимите З. Ю. Р., Ф. Ф. Р., З. Б. П. и М. А. М. са признати за виновни и осъдени, всеки един от тях поотделно по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК на по 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 5 (пет) години, както и по чл. 67, ал. 3 от НК на пробация в целия срок за това, че в различни периоди от време - първата 29.I.2010 г. - 31.VII.2011 г., втората - 21.ХII.2009 г. - 31.VII.2011 г., третата - 9.ХI.2009 г. - 31.VII.2011 г. и четвъртият - 17.ХII.2009 г. - 31.VII.2011 г., в Разград, при продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - подробно описани в диспозитива и мотивите на присъдата, получили без правно основание от НОИ недължими суми като пенсия за нетрудоспособност, първата 3307,83 лв., втората - 3313,91 лв., третата - 3457,90 лв., а четвъртият - 3291,31 лв. С въззивно решение № 102/17.Х.2012 г. по внохд № 219/2012 г. на ОС - Разград присъдата е изменена само относно размера на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода, размера на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК, и относно пробационната мярка по реда на чл. 67, ал. 3 НК, като е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 3 (три) на 2 (две) години, както и размера на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК от 5 (пет) на 3 (три) години и е отменена наложената на основание чл. 67, ал. 3 от НК пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК за всички подсъдими, сега осъдените - З. Ю. Р., Ф. Ф. Р., З. Б. П. и М. А. М., а в останалата част присъдата е потвърдена. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. След като е прието за установено, че всеки от осъдените за конкретно посоченото време периодично (всеки месец) е получавал неправомерно (въз основа на представените от него до надлежните органи документи с невярно съдържание) отпуснатите пенсии за инвалидност, изводите за квалификация на деянието като продължавано престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. "Документната измама" е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания - в момента на последното. Неотносим към наказателната отговорност на осъдените е доводът, че се търси такава и от други лица - лекари и служителка на ТЕЛК - НОИ. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първо, не сочи кои процесуални права на осъдения са ограничени с назначаване на защитник без участието на такъв да е задължително в настоящето производство. Второ, голословно защитата поддържа едностранчивост при събиране на доказателства - само в полза на обвинението. Посочено е аргументирано и защо не се налага изслушване на нова съдебномедицинска експертиза. Решението е постановено след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. По тези съображения и аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав