Решение № 4730 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2018 г.

Решение № 4730 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), против Решение № 800 от 13.04.2018 г. на Административен съд Пловдив постановено по адм. дело № 334/2018 година. С него се отменя Решение № 2153 – 15 - 9 от 11.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД – 1 – 15 - 00346480/29.11.2017 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив и е осъден ответникът да заплати на дружеството разноски в размер на 400 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - търговско дружество "Ира 2002" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ира 2002" ЕООД срещу Решение № 2153 – 15 - 9 от 11.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. С него се потвърждават задължителни предписания № ЗД – 1 – 15 - 00346480/29.11.2017 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив. Видно от съдържанието на предписанията, с тях се разпорежда осигурителят "ИРА 2002" ЕООД да заличи данните по осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), относно М. М. с ЕГН [ЕГН], за периода от 01. 2008 г. до 05. 2012 г. вкл. и за периода от 10. 2012 г. до 08. 2016 г. вкл., подадени с код за "Вид осигурен" – "10". Мотивите за издаването на предписанията са изложени констатации на органа, в резултат на осъществена от компетентните органи проверка на държавното обществено осигуряване. За резултатите от нея е съставен констативен протокол № КП - 5 – 15 - 00346371/29.11.2017 година. Съгласно него, по-рано с протокол от 21.12.2007 г. дружеството е приело решение и е избрало М. М. за временен управител на "ИРА 2002" ЕООД, считано от 01.01.2008 година. Създадените правоотношения по възлагане управление на дружеството са оформени между доверителя и довереника, с договор за управление от дата 01.01.2008 г., съответно от 01.10.2012 година. С анекс към договор за управление от 01.06.2012 г., считано от тази дата се спира изплащане на възнаграждението на управителя, поради временно спиране на дейността на дружеството. Според предписанията М. М. не е вписана като управител на дружеството, респ. като изпълнител по договора за управление и контрол на "Ира 2002" ЕООД, но е била осигурявана задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, безработица и на осн. чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Прието е, че данни за нея като осигурено лице с код вид осигурен – "10", не следва да бъдат подавани в декларация образец № 1. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение административният орган намира, че според чл. 140, ал. 4 от Търговския закон изборът, респ. освобождаването на управителя на едно търговско дружество има конститутивно действие и то от датата на вписването му в Търговския регистър, затова дружеството не е следвало да осигурява лицето М. М. с вид осигурен "10" за посочените периоди от време, тъй като тя не е вписана като управител на "Ира 2002" ЕООД. След анализ на съдържанието на нормата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ е прието от съда, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Съдът формира извод, че след като в търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ), то според чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Позовава се и на чл. 7, ал. 2 Закона за търговския регистър, съгласно който вписването в търговския регистър има декларативно действие, а изключението следва да е изрично уредено в закона. В заключение допълва, че овластяването на управителя има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, а по отношение на дружеството, подлежащото на вписване обстоятелство обвързва дружеството, от момента на формираната и изразена външно воля на юридическото лице. При безспорни изводи относно относимите за делото факти съдът заключава, че обжалваният административен акт е материално незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на чл. 141 ТЗ, досежно действието на вписването по отношение на трети лица. Като краен резултат първоинстанционният съд е отменил незаконосъобразния административен акт. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 135 ТЗ управителят на търговското дружество е негов орган, като законът не въвежда задължително изискване той да е и съдружник. Търговският закон регламентира правното му положение, както и вменените му функции съобразно чл. 141, ал. 2 ТЗ – да управлява и представлява дружеството. Нормата на чл. 141, ал. 3 ТЗ въвежда задължение за търговското дружество, да впише в търговския регистър името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването ( чл. 141, ал. 6 ТЗ). Изрично в чл. 141, ал. 7 ТЗ е разписано, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Последиците от вписването на управителя в търговския регистър имат конститутивно действие, но само за трети добросъвестни лица. В конкретния по делото случай, те не притежават придаденото им от административния орган конститутивно действие във вътрешните правоотношения между дружеството доверител и невписания управител довереник. При този анализ на материалноправните норми на закона, следва извод, че вписването в търговския регистър на управителя на едно дружество има декларативен ефект във вътрешните им правоотношения (напр. мандатни, трудови или осигурителни), както правилно е приел и административният съд. Качеството на управител се придобива не с вписването на това обстоятелство в търговския регистър, а с валидно сключен договор за управление по ТЗ. Поради тази задължителност на договора за управление за търговското дружество, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър, при подаването на информация по чл. 5, ал. 4 КСО дружеството не може да се отклони от него. Действието на вписването, съобразно чл. 7 ЗТР въвежда презумпция за знание erga omnes. В чл. 7, ал. 2 ЗТР изрично е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на целените от страните правни последици, какъвто не е настоящия случай. Неоснователен е касационният довод за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е изследвал въпроса дали М. фактически е изпълнявала длъжността. Според съдържанието на решението на директора на ТП на НОИ – София град, на "Ира 2002" ЕООД е предписано да заличи подадените данни за М. М. с код вид осигурен - "10", поради това, че лицето не е вписано като управител. На това основание и съобразно задълженията, които органът има по чл. 35 и чл. 36 АПК, същият не е изяснил фактите по случая, които са свързани с обстоятелството дали М. фактически е изпълнявала договора за управление. Административното производство по издаване на обжалвания административен акт е започнало на осн. чл. 108, ал. 1 КСО по инициатива на органа и той е бил длъжен да изложи конкретни доводи в тази насока, каквото не се установява да е сторил в мотивите на обжалвания административен акт. По тези съображения се приема, че решението на Административен съд Пловдив е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Касационните доводи в жалбата на директора на ТП на НОИ – Пловдив са неоснователни, поради което решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение