Решение № 11951 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2009 г.

Решение № 11951 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Таньо Желев Станчев против Решение № 8972 от 6.07.2009 година по адм. дело № 4027/2009 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № К-603 от 6.02.2009 година на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна дава становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че прекратяването на служебното правоотношение е направено при действието на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и при наличието на придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и проявена инициатива от органа по назначението. Касае се за едностранно прекратяване, по отношение на което не са приложими правилата на ППЗНСНЗ и е без значение атестирането на преподавателя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от Таньо Желев Станчев против Заповед № К-603 от 6.02.2009 година на министъра на външните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон - прекратено служебно правоотношение без отправено искане от служителя, както и без да са налице условията на чл. 69 КСО. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е инициирано от административния орган с предложение от 28.01.2009 година за прекратяване на служебното правоотношение, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - 29 години, прослужени на офицерска длъжност и на длъжност за държавен служител в МВР. Предложението е възприето от министъра и въз основа на него е издадена обжалваната заповед. При тези данни по делото съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Съобразил е, че чл. 69, ал. 2 КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени, като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Наред с това правната възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното им правоотношение е изцяло предоставена за реализиране на инициативата на административния орган. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба за първи път се правят доводи, че освобождаването е извършено в нарушение на чл. 62 от ППЗНУНС, тъй като липсва решение на научния съвет. А освен това не са налице и условията на чл. 58, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на университет с наименование Академия на МРР. Доводите са напълно неотносими. Първият от тях касае освобождаване от длъжност, като последица от отнемане на научно звание. Втората хипотеза на свой ред се отнася към освобождаването от длъжност поради незадоволителна оценка при атестиране. Това са специфични случаи, които нямат нищо общо с прекратяване на служебното правоотношение на касатора по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Поради това касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение, като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия