Решение № 12013 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) срещу Решение 27790/19.12.2024 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. 11437/2023 г., с което по жалбата на Ю. С., гражданка на Руската федерация, действаща лично и като законен представител на С. С., е отменено негово Решение 17002/08.11.2023 г. в частта му за отказ за предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в посочената част на административния орган за ново произнасяне. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят иска отмяна на оспореното първоинстанционно решение. Ответницата по касационната жалба Ю. В. С., действаща лично и като законен представител на дъщеря си С. А. С. - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Лисичкова. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени административния акт в частта му на постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ю. С. и на малолетното й дете С. С., първоинстанционният съд приема, че са напълно основателни страховете на кандидатките за международна закрила за техния живот и сигурност при евентуалното им завръщане в град Белгород. Този свой извод съдът обосновава с данните, съдържащи се в Справка с вх. МД-02-106/26.11.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ на МС относно обстановката в град Белгород. Позовавайки се на същата справка и на чл. 5 и чл. 6 от Закона на Руската федерация за правото на гражданите на Руската федерация на свобода на движение, избор на място за престой и пребиваване в рамките на Руската федерация, според които за регистрация по местопребиваване е необходима собственост върху жилище или договор за наем на жилище, АССГ намира за основателни доводите на жалбоподателката, че за нея ще е изключително трудно да промени местожителството си. Освен това е необходимо и да има и работа, наред с жилище. Съдът посочва също така, че тези доводи се подкрепят и от информацията в Справка с вх. ЦУ-1239/21.08.2023 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ на МС, според която на 19 октомври 2022 г. Путин подписва втори указ, налагащ ограничения върху движението в осем региона, граничещи с Украйна. Според същия ограниченията се отнасят и до Белгород. Според АССГ административният орган не е обсъдил висшия интерес на детето по смисъла на чл. 6а ЗУБ в съответствие с дефиницията в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно.