Решение № 211 от 7.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2010 г.

Решение № 211 от 7.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на М. Л. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 188 от 05.05.2010 г. по гр. дело № 477/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставено в сила въззивното решение № 432 от 27.06.2008 г. по в. гр. дело № 1271/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 860 от 11.07.2007 г. по гр. дело № 1176/2004 г. на Разложкия районен съд и са отхвърлени предявените от Г. Б. К. и М. Л. К./първият от тях починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Р. и Б. Г. К. и М. Л. К./ срещу В. М. К. установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за право на собственост върху недвижими имоти, съставляващи УПИ* и УПИ * от кв. * по плана на [населено място], [община], на основание покупко-продажба и давностно владение. Поддържа се, че атакуваното решение противоречи на постановеното преди него влязло в сила решение № 314 от 16.04.2009 г. по гр. дело № 6430/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставено в сила въззивното решение № 281 от 07.07.2006 г. по гр. дело № 706/2005 г. на Благоевградския окръжен съд. Според молителката, с решение № 314 от 16.04.2009 г. по гр. дело № 6430/2007 г. на ВКС, III г. о., окончателно е бил отхвърлен иска на В. М. К. против нея, тъй като е потвърдено обжалваното от последния въззивно решение, с което е обезсилено решение № 282 от 30.05.2005 г. по гр. дело № 1092/2004 г. на Разложкия районен съд и е прекратено производството по исковете на К. против Г. Б. К. и Министерството на земеделието за обявяване нищожността на сключените на 01.04.1994 г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС, [населено място]-като продавач договори № № 229 и 230 поради противоречие с § 22 от ПЗР на ПМС № 161/12.08.1993 г. Ответникът по молбата за отмяна В. М. К. е на становище, че същата е неоснователна, защото няма предходно постановено влязло в сила решение между същите страни, по същото искане и на същото правно основание, което да противоречи на атакуваното решение. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена на 08.06.2010 г. от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния тримесечен срок от деня на влизане в сила на последното решение - 05.05.2010 г./чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК/. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл. 307, ал. 4 ГПК/. В случая, не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение и влязлото в сила решение № 314 от 16.04.2009 г. по гр. дело № 6430/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о. С последното е потвърдено въззивното решение № 281 от 07.07.2006 г. по гр. дело № 706/2005 г. на Благоевградския окръжен съд за обезсилване на решение № 282 от 30.05.2005 г. по гр. дело № 1092/2004 г. на Разложкия районен съд и за прекратяване на производството по предявените от В. М. К. срещу Г. Б. К. и Министерството на земеделието искове по чл. 26, ал. 1, предл. първо и чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на договори № № 229 и 230, сключени на 01.04.1994 г. между [фирма] и [фирма] в качеството им на купувачи, и Ликвидационния съвет на ТКЗС-Р., в качеството на продавач, с които са закупени два имота, описани като прилежаща земя, обособена в парцели ХI и * в кв. * по плана на [населено място]. С решение № 314 от 16.04.2009 г. по гр. дело № 6430/2007 г. на ВКС, III г. о. е прието, че предявените от К. искове за обявяване нищожността на договорите от 01.04.1994 г. са недопустими, тъй като с оспорените от него договори той е придобил * идеална част от правото на собственост върху закупената земя и за същата * идеална част от придобитото липсва правен интерес от обявяване нищожността на договора. По отношение на другата * идеална част, закупена от Г. Б. К., отново е прието, че липсва правен интерес от водене на иска за нищожност на договора, тъй като с включването на К. като купувач, К. отстъпил свои права за * идеална част от собствеността, което не е забранено от закона. Прието е, че такъв правен интерес К. няма, тъй като дори да проведе успешно иска за другата * идеална част, неговата правна сфера ще остане незасегната; имотът няма да се върне при него, а ще остане на разпореждане на продавача. С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение № 188/05.05.2010 г. по гр. дело № 477/2009 г. на ВКС, I г. о. е потвърдено въззивното решение № 432 от 27.06.2008 г. по в. гр. дело № 1271/2007 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Г. Б. К. и М. Л. К. срещу В. М. К. за установяване правото на собственост върху УПИ * и УПИ * в кв. * на основание покупко-продажба и давностно владение. Прието е, че договорите от 01.04.1994 г., с които ЛС на ТКЗС-гр. Р. е прехвърлил на Г. Б. К. прилежащата земя към закупените от В. К. след търг сгради, собственост на бившето ТКЗС, не са прехвърлили правото на собственост, защото за К. не е възникнало правото да придобие собствеността върху прилежащия терен - макар и да е спечелил търга, защото договорът за закупуване на навеса-дърводелна е бил сключен с К. и за последния е възникнало правото по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45а ППЗСПЗЗ. Прието е още и че Г. Б. К. и М. Л. не са придобили собствеността и на релевираното от тях оригинерно основание - придобивна давност по аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ, по отношение на прилежащите площи, обслужващи стопански сгради, представляващи държавна собственост. От изложеното дотук е видно, че не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна решение № 188 от 05.05.2010 г. по гр. дело № 477/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение № 314 от 16.04.2009 г. по гр. дело № 6430/2007 г. на ВКС, III г. о. по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Липсва обективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Първото от тях, разрешава по същество материалноправен спор, като са отхвърлени предявените установителни искове за собственост: на деривативно придобивно основание - договори за покупко-продажба № 229 и 230 от 01.04.1994 г., за които е прието, че не са произвели вещнотранслативно действие и на оригинерно основание - изтекла придобивна давност. Второто/първо по време/ решение разрешава процесуалноправен спор - относно липсата на правен интерес и за допустимостта на отрицателните установителни искове за обявяване нищожността на същите договори поради противоречие с § 22 ПЗР на ПМС № 161/12.08.1993 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Липсва произнасяне по същество по материалноправния спор, който не е разрешен със сила на пресъдено нещо поради липса на правен интерес от установяването, а изложените в същото производство от съдилищата мотиви, касаещи валидността на договорите, не очертават противоречие на решението с постановеното след него решение № 188 от 05.05.2010 г. по гр. дело № 477/2009 г. на ВКС, I г. о. За да е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да съществува противоречие между решенията, а не между техните мотиви или между решение и мотивите на друго решение. В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Разноски по делото не се присъждат, тъй като ответникът К. не е поискал това нито с възражението си срещу молбата, нито с писмената си защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.