Решение № 3901 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Про нордик ООД, ЕИК 203813687, седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], представлявано от управителя И. Банкин, чрез адв. Денборов и адв. Филчев, срещу Решение 5175/09.07.2024 г., постановено по адм. д. 822/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, с което в производство по чл. 226 АПК е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-02000222003532-091-001/28.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 51/18.05.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, в подкрепа на чието осъществяване се аргументира неправилно определяне на приложимото социалноосигурително законодателство от първостепенния съд. Отправя се искане за отмяна на решението, за отмяната на РА с присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Филчев, който поддържа жалбата на сочените в нея основания и заявява искане за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуване на норми от Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент 883/2004, Основен регламент) и Регламент 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент 987/2009, Регламент по прилагане) чрез поставяне на следните въпроси: 1) В случай на предварително получени вноски за социално осигуряване от институция на държава членка, която определя за приложимо законодателството на друга държава членка и поради това отказва да възстанови получените от нея вноски в полза на платилия ги за своя сметка и от името и за сметка на осигурените от него лица работодател, следва ли разпоредбите на Основния регламент и Регламента за прилагане да се тълкуват в смисъл, че задължение на този работодател, а не на първата държава-членка е да уведоми компетентната институция на другата държава членка за това, че според констатациите на административен акт, издаден от компетентната институция на първата държава-членка, приложимо към тези осигурени лица е законодателството на втората държава членка? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, може ли компетентната институция на държавата членка, която сама определя за приложимо законодателството на друга държава членка легитимно да се позове на член 73, § 2 от Регламента по прилагане като откаже да възстанови предварително платените й осигурителни вноски. 2) Притежава ли компетентната институция на държава членка по смисъла на чл. 1, б. р) от Основния регламент правомощието едностранно да определя, че спрямо дадено лице, попадащо в обхвата на Основния регламент и Регламента по прилагане, е приложимо осигурителното законодателство на друга държава членка без от страна на първата държава членка да е издадена атестация съгласно член 19, § 2 от Основния регламент, нито е постановен отказ за издаване на такава като се има предвид, че не е проведена процедура по чл. 16 от Регламента по прилагане, нито втората държава, чието законодателство с сферата на социалната сигурност е приложимо според компетентната институция на първата държава членка е уведомена за това? Ако първата държава членка притежава това правомощие, има ли право тя да задържи пълната сума на предварително получените за социално осигуряване вноски при условие, че липсва искане на институцията, определена за компетентна (на втората държава членка) по смисъла на член 73, § 2 от Регламента за прилагане и съответно потвърждение от страна на последната относно размера на дължимите й суми. При отрицателен отговор на въпрос 2) и първата държава отказва да уведоми компетентната институция на втората държава членка съставлява ли това нарушение на правата на командированите лица по чл. 34 и чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Бургас, чрез гл. юрк. Монев, оспорва основателността й в писмен отговор и и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 11 773 лв. Оспорва искането за отправяне на преюдициално запитване с аргумент, че поставените с него въпроси нямат връзка със спора по делото, а приложимите разпоредби от Основния регламент и Регламента по прилагане са напълно ясни. Заключението на прокурора от ВКП е за неоснователност на искането по чл. 629, ал. 1, предл. последно ГПК и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Пред Административен съд Бургас е оспорен РА Р-02000222003532-091-001/28.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 51/18.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас, според който за лицата, командировани от Про нордик ООД през 2019 г. в Кралство Швеция, е приложимо осигурителното законодателство на тази държава, в резултат на което са установени задължителни осигурителни вноски за приспадане. Правният интерес на касатора от оспорване на РА, с който спрямо дружеството не се установяват задължения за внасяне, е обусловен от действието на чл. 84, § 2 от Регламент 883/2004, предвиждащ, че влезлите в сила решения на съдебните и административните органи, свързани със събирането на осигурителни вноски, лихви и всякакви други разходи, или с възстановяването на обезщетения, които са предоставени, но недължими съгласно законодателството на една държава членка, се признават и прилагат по искане на компетентната институция в друга държава членка в рамките на и в съответствие с процедурите, установени от законодателството и всички други процедури, приложими към подобни решения на последната държава членка. Такива решения се обявяват за влезли в сила в тази държава членка доколкото законодателството и всички други процедури на тази държава членка предвиждат това. Страните не спорят, че през ревизираната 2019 г. касаторът осъществява довършителни строителни дейности в жилищни сгради в Кралство Швеция по силата на сключен с Ейч АР Кънстракшън АБ договор. Не се твърди и не се установява от Про нордик ООД или от назначен от него работник да е поискано издаване на удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност по отношение на командированите лица - чл. 19, § 2 от Основния регламент. Между дружеството и всеки от работниците са сключвани трудови договори по чл. 67, ал. 1 вр. с чл. 70 от Кодекса за труда (КТ) със срок на изпитване 6 месеца, допълнителни споразумения по чл. 119 КТ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, по силата на които те са изпълнявали длъжността "общ работник поддържане на сгради" в Кралство Швеция. Касаторът не оспорва и констатацията на ревизиращите, че през 2019 г. не са извършвани продажби на стоки и услуги на български клиенти, нито са назначавани работници/служители с място на работа в Република България. Материалната законосъобразност на РА първостепенният съд обосновава с извод, че по отношение на изпратените от Про нордик ООД на работа в Кралство Швеция лица е приложима нормата на чл. 11, § 3, б. а) от Основния регламент. Отхвърлил е тезата на приходните органи за неприложимост на първата предпоставка по чл. 12, § 1 от Регламент 883/2004 (законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му) с позоваване на решението на СЕС по дело С-451/17 Уолтопия. Приел е за недоказана втората предпоставка по цитираната норма - командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава с позоваване на решението на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-784/19, според което чл. 14, § 2 от Регламента по прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, обичайно осъществява дейността си по смисъла на чл. 12, § 1 от Основния регламент в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Първостепенният съд е мотивирал неприложимост на чл. 13 от Основния регламент поради липсата на доказателства изпратените в Кралство Швеция работници да са полагали труд в две или повече държави членки, както и на изключенията в чл. 14 - 16 от Регламент 883/2004 г. С аргумент от чл. 84, § 2 от Основния регламент и чл. 21, § 1 от Регламента по прилагане АС Бургас заключава, че своевременно заплатените на българската приходна органи осигурителни вноски, като недължимо платени, биха могли да бъдат възстановени след удовлетворяване на задълженията за осигурителни вноски в Швеция. Решението е правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АС - Бургас, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон: Съгласно постоянната практика на СЕС разпоредбите на дял II от Регламент ЕО 883/2004 представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е не само да се избегне своевременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лица, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство (т. 50 от Решение от 16 ноември 2023 година по дело C-422/22 на СЕС и цитираната там практика). Следователно, щом дадено лице попада в персоналния обхват по чл. 2 от Основния регламент, по принцип се прилага закрепеното в чл. 11, § 1 от този регламент правило, че приложимо е само едно национално законодателство и същото се определя в съответствие с разпоредбите на дял втори от посочения регламент. За тази цел член 11, § 3, б. а) от регламента установява принципа, че който осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава. Този принцип е формулиран съгласно чл. 12 16 от Основния регламент. АС Бургас е осъществил дължимата съобразно разрешенията, дадени в практиката на СЕС (Решение на СЕС от 23 януари 2025 година по дело С-421/23, т. 28) проверка дали условията, които Регламент 883/2004 предвижда за командироването на работници и които са залегнали в неговия член 12, § 1, са изпълнени и оттам съответните работници са подчинени на законодателството в областта на социалната сигурност на държавата членка, в която е установен съответният предприемач, или напротив, тези условия не са изпълнени и оттам съгласно член 11, § 3, буква a) тези работници са подчинени на законодателството в областта на социалната сигурност на държавата членка, в която се осъществява дейността. Тезата на касатора за неизясненост на статута на командированите в Кралство Швеция през 2019 г. работници и приложимото към тях осигурително законодателство не се подкрепя от подробния и последователен анализ на нормите от член 12 от Основния регламент и член 14 от Регламента по прилагане, изложен от АС Бургас. Трудовите договори между касатора и изпратените на работа в Швеция работници са сключени непосредствено преди командироването на последните в Кралство Швеция. Първостепенният съд с право се е позовал на решението на СЕС от 3 юни 2021 година по дело С-784/19 г., според което обстоятелството, че дадено лице е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, не е пречка то да може да се счита за "лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател" по смисъла на член 12, § 1 от Регламент 883/2004 г. Съответства на чл. 12, § 1 от Основния регламент и чл. 14, § 2 от Регламента по прилагане тезата, че по отношение на Про нордик ООД не е налице условието командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка съобразно критериите, характеризиращи дейността на този работодател - място, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници от една страна и договорите с клиенти - от друга, оборот за типичен период от време във всяка от съответните държави членки, броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Няма съмнение, че изборът на критериите следва да бъде приспособяван във всеки конкретен случай с оглед целта да се установи държавата членка, с която това предприятие е било в най-тясна връзка, за да може да се определи приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. При липсата на спор, че през ревизирания период "Про нордик" ООД не извършва основната си икономическа дейност "Други довършителни строителни дейности", нито други икономически дейности на територията на Република България, а е осъществявало единствено командироване работници в областта на строителството на обекти в Швеция; че не са отразявани приходи от продажби или предоставяне на услуги на територията на страната или на български контрагенти, изводът за неустановеност на втората предпоставка по чл. 12, § 1 от Основния регламент е правилен. Според формулираната в искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС тълкувателна теза на касатора приходните органи е следвало да инициират процедура по чл. 16, § 6 от Регламента по прилагане. Приложимостта на цитираната норма е обусловена от наличие на някоя от хипотезите по чл. 13 от Основния регламент, озаглавен Осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. Съгласно чл. 14, § 5 от Регламент 987/2009 за целите на прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент, лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки се отнася, по-специално, до лице, което: а) докато извършва дейност в една държава-членка, същевременно упражнява отделна дейност в една или повече държави-членки, независимо от продължителността или естеството на тази отделна дейност; б) продължително време редува дейности, с изключение на такива, които са незначителни по своето естество, в две или повече държави-членки, независимо от честотата или периодичността на редуването им. Обстоятелства, относими към така дефинираната категория лица по делото не се твърдят и не се установяват. Като е приел, че РА е законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалноправните норми решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно чл. 267 ДФЕС и постоянната съдебна практика националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на разпоредба от правото на ЕС. При неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на Съюза. Производството по чл. 267 ДФЕС не е средство за защита на разположение на страните по висящо пред национален съд дело, поради което не е достатъчно дадена страна да твърди, че със спора се повдига въпрос за тълкуване на общностното право, за да се породи задължение за съответната юрисдикция да отправи преюдициално запитване. Националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или че правилното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза. Систематизирани, поставените от касатора в искането за отправяне на преюдициално запитване въпроси са: компетентна ли е българската приходна администрация, при положение, че не е издадено удостоверение за приложимо законодателство по чл. 19, § 2 от Регламента по прилагане и не е налице отказ такова да бъде издадено, да определи за приложимо законодателството на друга държава членка (и поради това да откаже да възстанови получените от нея осигурителни вноски); в чия тежест е задължението да бъде уведомена компетентната институция на другата държава членка. Приложимостта на законодателството в областта на социалната сигурност по отношение на лицата по член 2 от Общия регламент следва от проявлението на фактическия състав на нормите в Дял II от Основния регламент и от Регламента за прилагане, или, тя е обусловена от действието на двата регламента като законодателни актове на ЕС с общо приложение, обвързващи в своята цялост и пряко приложими спрямо всяка държава. Както в член 19, § 2 от Регламента по прилагане, така и в националния закон чл. 88, ал. 2 ДОПК е предвидено, че документът (атестацията) за приложимото законодателство, се издава по искане на съответното лице и работодател. Фактите по спора сочат, че касаторът не е поискал издаването на такъв в държавата членка, в която през ревизирания период е осъществявал дейността си. Правомощието на българската приходна администрация да определи приложимото законодателство към установеното от нея фактическо положение с административен акт (ревизионен акт по чл. 120 ДОПК), подлежащ на оспорване по административен и съдебен ред, произтича от член на чл. 1, буква "р" от Регламент (ЕО) 883/2004 и чл. 4, т. 1 от Постановление 144/11.07.2013 г. за определяне на функциите на българските органи и институции по смисъла на Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, Регламент 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент ЕО 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване на обхвата на Регламент ЕО 883/2004 и на Регламент ЕО 987/2009 г. по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство. Позоваването на касатора в искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС на разпоредбите чл. 16 от Регламента за прилагане не се отнася до установените с доказателствените средства по ДОПК с оспорения ревизионен акт обстоятелства по чл. 13 от Основния регламент, разгледани по-горе, поради което тяхното тълкуване не би могло да даде полезен отговор за разрешаването на отнесения пред настоящата инстанция правен спор. Изложените съображения обуславят неоснователност както на касационната жалба, така и на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възражението за чиято прекомерност е частично основателно с оглед обема и качеството на осъществената от юрк. Монев процесуална защита и се определя от съда на 5000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение