Решение № 1510 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 701/2007 г.

Решение № 1510 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 701/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "б" ГПК Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. П., К. Р. Я. и М. Р. С. против решение на Софийски апелативен съд по гр. д. № 445/2004 г., с което е оставено в сила решение от 5.02.2004 г. по гр. д. № 899/2001 г. на Кюстендилски окръжен съд. С последното е отхвърлен искът, предявен от касаторите по чл. 200 от КТ против "Т" АД гр. К. за обезщетение в размер на 15 000 лв. за първата, като бивша съпруга и по 10 000 лв. за вторите двама, като негови низходящи за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Р починал на 29.11.1998 г. на ГКПП "Ново село", Р. Македония при изпълнение на служебните си задължения като шофьор на товарен автомобил с ремарке марка "Шкода". Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, защото съдът не е взел предвид обвързващата сила на решението по гр. д. № 1197/1999 г. по чл. 159, ал. 3 от Дял III от отменения КТ и нормата на чл. 200 от КТ и противоречивите експертизи за причината за смъртта, включително и по посоченото, приключило дело.. Ответникът по касация "Т" АД оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила, тъй като не се установява смъртта да е настъпила поради вредности на изпълняваната от наследодателят на ищците работа като шофьор. Върховен касационен съд, пето гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да остави в сила решението, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 200 от КТ от Д. Т. П., К. Р. Я. и М. Р. С., наследници на починалия на 29.11.1998 г. техен съпруг и баща Р, съдът е приел, че няма причинна връзка между отразената в протокола от 29.11.1998 г. на Основен съд в гр. С. причина за смъртта - сърдечен инфаркт и условията на труд на починалия в ответното предприятие като шофьор на товарен автомобил. Позовавайки се на приетите медицински експертизи, съдът е формирал извод, че настъпилото нетравматично внезапно увреждане на здравето - остър миокарден инфаркт, представляващ остра форма на исхемична болест на сърцето, дължаща се на коронарна атеросклероза, се причинява от различни фактори, които не са свързани с условията на работа, няма ясни причини, предизвикани от нормалната дневна активност. Според тройната СМЕ причина за подобна внезапна смърт може да бъде и "дисикираща аневризма на гръдна аорта", но тя е могло да се установи само след аутопсия, каквато не е направена по изрично несъгласие на роднините. Вещите лица са категорични, че само нервно психическо напрежение не може да предизвика това състояние и летален изход. От експертизата на вещото лице по трудова медицина се установява, че натовареността на наследодателят на ищците е била умерена, под максималната на тази работа, с осигурено време за почивка, курсовете, които е изпълнявал той са били до близки градове на разстояние около 200 км. Без краен срок на изпълнение и свързано с това пренапрежение. Решението е правилно, защото е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Неоснователно се поддържа оплакването за нарушение на материалния закон. Към момента на настъпване смъртта на наследодателят на ищците е действал дял III от КТ от 1951 г., отменен, считано от 1.01.2000 г. - с влизане в сила на КЗОО /сега КОО/. По делото е безспорно, че работодателя не е съставил акт за трудова злополука, поради които ищците са водили иск по чл. 159, ал. 3 от КТ от 1951 г. и с влязло в сила решение по гр. д. № 1197/1999 г. на Кюстендилски РС е установено, че Р. Я. П. е починал в 22,15 ч. на граничния пункт с Р. Македония "Ново село" в кабината на кормувания от него ТИР с ремарке марка "Шкода", като причината на смъртта е "инфаркт на миокарда" Т. решение, постановено по иска на чл. 159, ал. 3 КТ от 1951 г. установява само обстоятелствата, при които е станала злополуката, или това е било производство за установяване на факт, изрично предвидено в цитираната правна норма. Съдът по този иск не е компетентен да се произнесе по характера на злополуката като трудова. Дали между условията на труда и заболяването на работника, респективно причината за смъртта има причинна връзка, т. е. дали злополуката е трудова, стои извън правомощията на съда при разглеждането на такива искове и по този въпрос той не може да се произнася. Въпросът за причинната връзка между условията на труд и увреждането на здравето, респективно настъпилата смърт са предмет на установяване на предпоставките на иска по чл. 200 от КТ. За това въззивният съд, като не е приел злополуката за трудова по силата на решението по чл. 159, ал. 3 от КТ от 1951 г. не е нарушил материалния и процесуалния закон. Оплакването за необоснованост на решението, касаторите свързват с това, че съдът не се е съобразил с множеството експертизи по приложеното гр. д. № 1197/1999 г. Би било нарушение на принципа на непосредствеността и на нормата на чл. 157 от ГПК, ако съдът се бе съобразил с тези експертизи. Не може да се обсъжда като доказателство по делото експертиза, която е приета по друго дело между същите страни, по друг предявен иск. Такава експертиза не съставлява доказателствено средство, допуснато в настоящия граждански процес и съдът не може да се позовава на нея. Всички приети експертизи в рамките на първоинстанционното и въззивното производство по настоящия спор по чл. 200 от КТ са единодушни, че няма причинна връзка между условията на труд на наследодателят на ищците и причината за смъртта му, установена с официален документ, чието съдържание не е оспорено. Този официален документ /акта за установяване на смъртта, издаден на основание протокола от съда в Струмица/, съгласно чл. 143 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила, която не е оборена с други доказателства, установяващи по несъмнен начин друга причина за смъртта. Решението по гр. д. № 1197/1999 г., в диспозитива на което се възприема същата причина за смъртта е задължително за съда и за страните и съдът не може да установява друга причина за смъртта. Всички експертизи по настоящия спор са единодушни, че инфаркта на сърцето не е предизвикан от никакъв фактор, свързан с трудовата дейност на починалия работник. Затова изводите на съда кореспондират на доказателствата и оплакването за необоснованост на решението е неоснователно. По изложените съображения, оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а атакуваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение