Решение № 4540 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3066/2015 г.

Решение № 4540 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3066/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова Васил Кирилов Христов е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влезлите в сила решения от 4.01.2007 г. по ад. д. № 257/2002 г. на Кюстендилския окръжен съд и от 4.07.2007 г. по адм. д. № 2207/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, установено с влязло в сила съдебно решение от 16.10.2014 г. по гр. д. № 440/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ. Фактът на осъждане на Прокуратурата на РБ давало основание да се приеме, че не е следвало да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на молителя, тъй като същият не е извършил престъпление. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане., Ответникът по искането за отмяна Областна дирекция на МВР Кюстендил го оспорва. Върховният административен съд обсъди доводите на страните и доказателствата по делото и установи следното: С влязло в сила решение от 4.01.2007 г. по адм. д. № 257/2002 г. на Кюстендилския окръжен съд е отхвърлена жалбата на Васил Кирилов Христов срещу заповед на директора на РДВР Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение, несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. С решение от 4.07.2007 г. по адм. д. № 2207/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение е оставено в сила решението на Кюстендилския окръжен съд. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Върховният административен съд приема, че тази хипотеза не е налице. С представеното решение на Върховния касационен съд е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на молителя Христов обезщетение на основание чл. 2, ал. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ. В решението е прието, че през 2002 г. на молителя е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Внесен е обвинителен акт през 2006 г., като наказателното производство е било прекратено на процесуално основание. С посоченото решение не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. Фактът на образуването и провеждането на наказателно производство срещу молителя Христов и прекратяването на същото е бил известен при разглеждане на делата от първата и касационната инстанции. Съдилищата са го имали предвид при постановяване на решенията си. Осъждането на Прокуратурата на РБ по реда на ЗОДОВ поради прекратяването на наказателното произвоство не е нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, нито установява ново обстоятелство. То е последица от прекратяването на наказателното производство, водено от прокуратурата срещу молителя Христов. Не е в причинна връзка с дисциплинарното уволнение на молителя, поради което не е от съществено значение за делото. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна и се реализира независимо от наказателната такава, като е без значение дали тя е завършила с осъдителна присъда или наказателното производство е прекратено, както и независимо от последиците от това. Искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд