Решение № 28 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 647/2008 г.

Решение № 28 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 647/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на в.н.о.х.д. № 297/2007 г. на Пернишки окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 137 от 17.07.2007 г. в частта, в която за извършените престъпления подсъдимите се освобождават от наказателна отговорност и им се налагат административни наказания, като се постанови да се налагат наказания, поради настъпила абсолютна давност. В искането като касационно основание за проверка на присъдата е посочено нарушение на материалния закон. С решението въззивният съд е потвърдил присъда № 67 от 17.03.2006 г., постановена по н.ч.х.д. № 95/2005 г., с която Радомирският районен съд е признал подсъдимите Б. А. М. и Г. П. А.; за виновни в извършване на престъпление на 19.06.2004 г. по чл. 132, ал. 1, т. 3 НК и на основание чл. 78а са освободени от наказателна отговорност и са наказани с административно наказание глоба по 500.00 лв. Признати са за виновни в извършено престъпление на същата дата по чл. 148, ал. 1, чл. 146, ал. 1 НК, като също са административно наказани с глоби по 500.00 лв. С присъдата са осъдени да заплатят на П. А. сумата от 150.00 лв. за неимуществени вреди от деянието по чл. 132, ал. 1, т. 3 НК и 100.00 лв. от това по чл. 148 ал. 3 НК, със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. Искането е за възобновяване на делото и отмяна на решението, като на осъдените се освободят от налагане на наказания. Прокурорът поддържа предложението по изложени в него съображения. Защитата на осъдените - адв. И. е също на становище за основателност искането на прокуратурата, като решението се отмени и делото се прекрати. Искането е основателно. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, а не на материалният закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По делото Б. М. и Г. А. са признати за виновни и осъдени за престъпления по чл. 132, ал. 1, т. 3 и по чл. 148, ал. 1 НК, за които законът предвижда наказания съответно - до шест месеца лишаване от свобода и глоба. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 5 НК давността за погасяване на наказателното преследване е две години и започва да тече от 19.06.2004 г., когато са извършени престъпленията. От тогава до постановяване на въззивното решение на са изтекли повече от три години. Следователно след като делото е разгледано на 17.07.2007 г. е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК, според която наказателното преследване се изключва, когато от извършване на престъплението е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. При това положение въззивният съд е бил длъжен в съответствие с чл. 334, т. 4 НПК да го прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 81, ал. 3 НПК. Като не го е сторил съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Поради това настоящият състав приема, че за отстраняване на допуснатото нарушение следва да упражни касационните правомощия по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, като по реда на възобновяването отмени потвърдената от въззивната инстанция осъдителна присъда и прекрати наказателното производство по делото. Следва да се отбележи, че абсолютната давност може да се приложи и в касационното производство, стига да е изтекъл срока по чл. 81, ал. 1, т. 3 НК във времето на постановяване на въззивното решение до постановяване на решението от касационния състав. В случая условията за прилагане на абсолютната давност са били налице към момента на постановяван на въззивното решение и съдът е бил длъжен вместо да се произнася по същество на жалбата, да прекрати наказателното производство на посочените по горе основания, освен ако подсъдимия не направи искане, то да продължи по чл. 24, ал. 2 НПК. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,