Решение № 16044 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2012 г.

Решение № 16044 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 245 - 249 АПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 293 от 09.01.2012 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение по адм. д. № 5170/2011 г. и потвърденото с него решение № 264 от 21.02.2011 г. на Пловдивския административен съд по адм. д. № 1420/2010 г. Молителят "РУМАСТРОЙ 1" ЕООД, с. Кочани, общ. Неделино, Смолянска област, представлявано от Румен Русинов Русанов - управител, чрез пълномощника си адвокат Мария Колева, твърди, че вследствие на извършено прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, е носител на всички права, задължения и фактически отношения, възникнали от търговската дейност на прехвърлителя ЕТ "Румен Русанов". Молителят моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваните решения и да даде задължителни указания от къде да продължи делото, както и да бъде конституиран като заинтересована страна. Претендира за присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив оспорва молбата чрез процесуалния си представител, като в писмено възражение излага становище за оставяне без уважение искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд - I колегия, намира молбата за процесуално допустима, като предявена в срока, визиран в чл. 247 във връзка с чл. 240 АПК. Разгледана по същество молбата на "РУМАСТРОЙ 1" ЕООД е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение № 293 от 09.01.2012 г. на първо отделение на Върховния административен съд е оставено в сила решение от 21.02.2011 г. на Пловдивския административен съд по адм. д. № 1420/2010 г. С последното решение е отхвърлена жалбата на Румен Русинов Русанов в качеството му на ЕТ "Румен Русанов", с. Кочани, общ. Неделино, Смолянска област срещу РА № 21101000620 от 28.04.2010 г. издаден от Ваня Пенчева на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 460 от 25.06.2010 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив като неоснователна относно отказан данъчен кредит в посочения размер, съответно главница и лихви. В молбата за отмяна като ново доказателство се сочи решение по жалба срещу РА № 163 от 14.02.2012 г., издаден от директора на Дирекция ОУИ - Пловдив при ЦУ на НАП, постановено по жалба на Румен Русинов Русанов. На следващо място в молбата за отмяна се твърди допуснато съществено нарушение на правото на участие и защита на дружеството, което е поемател на предприятието на едноличния търговец, тъй като молителят не е участвал в производството по делото, въпреки, че твърди, че е заинтересована страна и крайният изход засяга пряко интересите му. Молителят възразява, че не е бил призоваван по делото и е поставен в невъзможност да упражни конституционното си право на защита. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В разглеждания случай решението, което се сочи като ново обстоятелство или новооткрито доказателство, е издадено на 14.02.2012 г., което е след приключване на делото и влизане в сила на решение № 293 от 09.01.2012 г., поради което не представлява ново писмено доказателство в посочения по-горе смисъл. Освен това то се отнася не до данъчния кредит по ЗДДС, а до ЗДДФЛ, ЗКПО, КСО и ЗЗО. Поради това молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна. Настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 239, т. 5 АПК в случая е неприложима, тъй като е относима само към страна в процеса, а молителят няма качество на "страна" в производствата по адм. д. № 1420/2010 г. и по адм. д. № 5170/2011 г. Оттук следва изводът, че молителят претендира отмяна на влезли в сила решения по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Относно искането за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 09.01.2012 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, настоящият съдебен състав счита, че същото е обосновано. Това е така, защото съобразно правната регламентация към този момент, страни в касационното производство са касаторът и ответникът по касационната жалба и е недопустимо конституиране на нова заинтересована страна. От определящо значение е обстоятелството, че касационното производство е образувано по касационна жалба на ЕТ "Румен Русанов", с. Кочани, общ. Неделино, Смолянска област и е предявена на дата 28.03.2011 г., тоест две години след осъщественото прехвърляне на предприятието. Следователно, ако правоприемникът е искал да оспори първоинстанционното решение е разполагал с процесуалната възможност да подаде касационна жалба и съдът не му е отнел тази възможност. Възможността да упражни потестативното си субективно право като предяви касационна жалба е зависело единствено от желанието на "РУМАСТРОЙ 1" ЕООД, но дружеството не се е възползвало от това право. Вместо това, касационната жалба е предявена само от отчуждителя, поради което той правилно и законосъобразно е участвал в касационното производство. Ако се възприеме тезата на молителя, че именно той е следвало да е страна по адм. д. № 1420/2010 г., това означава, че касационната жалба на ЕТ "Румен Русанов" е била недопустима като предявена от вече заличен търговец, от което следва, че решение от 21.02.2011 г. на Пловдивския административен съд е влязло в сила преди провеждане на касационното производство. Тази теза не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като касационният процес е проведен съобразно изискванията на чл. 159, ал. 2 ДОПК, които регламентират участие само на данъчния орган и на жалбоподателя, като законодателят не е предвидил възможност за участие на заинтересована страна. От съществено значение е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, изречение второ от ТЗ, според която отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. В конкретния случай молителят не се позовава на надлежно уведомяване на данъчния орган и не сочи никакви доказателства в този смисъл. Следва да се има предвид и текста на чл. 15, ал. 3, изречение второ от ТЗ, който регламентира задължение на кредиторите на търсими задължения да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, тоест към ЕТ "Румен Русанов". Към изложените по-горе съображения следва да се добави, че данъчните задължения на прекратения търговец се уреждат съобразно особените разпоредби на ДОПК. Данъчната регистрация на едноличния търговец се запазва до изтичане на 10 години от заличаването на съдебната регистрация. През това време заличеният от търговския регистър едноличен търговец има качеството на данъчен субект и подлежи на данъчно ревизиране, данъчната регистрация не се заличава, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство на публично вземане - до приключването му. Следователно към момента на провеждане на касационното производство е било налице неприключило данъчно производство, което означава, че данъчната регистрация на ЕТ "Румен Русанов" не е заличена и данъчният орган ще предяви вземането си към него, който е бил надлежна страна по адм. д. № 5170/2011 г. по описа на Върховния административен съд. На последно място следва да се посочи, че едноличният търговец Румен Русанов се персонифицира с физическото лице Румен Русанов, който е собственик на дяловете на "РУМАСТРОЙ 1" ЕООД и негов управител, поради което е налице и свързаност между тях. Не е налице и третото отменително основание, посочено в молба за отмяна - чл. 239, т. 6 АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи. Молителят не е представил такова решение По изложените съображения не са налице предпоставките за отмяна, поради което молбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия